Как си калявам нервите


  Една история изпитана лично от мен, може да звучи малко банално, но си е самата истина. Завърших висше образование доста късно на 42 год. Дотогава не ми се искаше да уча,защото бях доволна от това да съм изпълнител. Никога не съм искала да съм шеф. Така се случи, работех в една банка и направиха съкращения. Аз останах без работа и защотото щях да подлудея в къщи реших да се опитам да уча. Взех назаем учебници от племенника ми и всеки ден
по час четях. Явих се на изпит и доста добре се справих. Пет години учих с колеги,които можеха да ми бъдат деца, но се дипломирах успешно . Повреме на обучението никъде не ме вземаха на работа ,защото търсели под 40 год. и с образование. Вече с диплома в ръка отидох в една сч. къща и като ми праснаха един тест за интелигентност, направо щях да падна. Явно съм се справила и преминах на втори етап, интервю. Водеше се собственичката на сч. къща
момиче на 25 ,вече завършило и станало и експерт счетоводител. Кога ли беше имало време и затова след като се изискваше и образование и стаж по специалността поне 7 год. така и не разбрах. Проведе се интервюто и се прибрах. След ден два ми се отговори, че съм минала 40 години, а те търсели млади и амбициозни хора. Е примирих се, не съм млада, е имам много стаж и опит , но кано какво от това.  Но исках да разкажа за другата си работа. Постъпих  във фирма,която е с централно управление. Бяхме няколко колежки от различни насели места.В последствие ги обединиха и една от колежките стана шефка. Ех каква шефка е само. За всяко нещо се обажда, първо сондира мнение, после ела да видиш като трябва нещо да подпише. Всеки ден едно и също. Прави са били хората дай на човека власт, та му виж акъла. При нас  е направо в оригинал. Всеки ден по 20 пъти се звъни,  крещи се  и се обижда на тъпа овца и селянка, ама като не съм кадърна да напусна така ще си калявам нервичките. Не защото съм тъпа и не се справям, а защото съм бивша колежка , която я е учила. Е не мога да напусна, просто съм вързана в населеното място, то е малко и работа съвсем няма. Но пък си калих нервите, вече на всичко се усмихвам, успях да тренирам сетивата си така че излишното да преминава покрай ушите ми и вече съм нов човек. Тегля по една благословия на ум, слагам една усмивка и продължавам. Ето така се тренират нерви.