Под булото на забравата
Под булото на забравата



На 19 февруари, почетохме 146 години от обесването на Васил Левски. Социалните мрежи,  вестници, телевизия, новини всички прегряха до червено от постове и отразяване на " чествания" по повод годишнината от
обесването. 

На този ден всички с дълбока тъга и поклон си спомняме за него - за Апостола, отдал себе си на единствената значима и важна за него цел в живота - Свободата на Отечеството и Народа.
Спомняме си за уникалните му и смели подвизи, за уникалните му превъплъщения в името на Свободата. Спомняме си за истински чистата му душа, която нито за миг не е поставила себе си пред целта, за чистия, бистър, трезв и устремен напред поглед, а чистото сърце изпълнено с любов към родината.

Аз обаче имам един въпрос. Защо точно в този ден, или зададен по- точно - Защо само в този ден си спомняме за него? Защо поглъщайки ни ежедневието, проблемите и живота като цяло забравяме истинските си герои? Забравили за тях, за истинските си герои, които с делото си са посели семето на Свободата в сърцето и душата на българина, се лутаме и въртим в омагьосания кръг на забравата, търсейки нови герои. А нови герои няма! Има само такива надянали нескопосани маски на родолюбци, които уж са готови на всичко в името на България и Народа, а щом леко надигнат нескопосаните си маски отдолу се показва истинската грозна и уродлива гримаса на фалша, лицемерието, гоненето, преследването и постигането на собствените интереси. Гримаса, която показва истината за времето, в което живеем, гримаса, която леко лъкатуши, да се надяваме към края на трагикомедията, в която сме принудени да живеем.Защото вече доста години именно чрез способа на забравата всичките тези фалшиви герои, фалшиви родолюбци с надянатите маски, успяха да притъпят и преспят в нас семето на Свободата, посято с толкова усилия от истинските герои.
Всички ние се превърнахме в смирени и примирени роби на времето, в което живеем. Всички ние, макар и осъзнавайки истината, под булото на страха смирено и примирено се се съгласяваме с фалшивите герои на деня.
Истинските герои като Левски, Ботев, нека не изброяваме повече, защото със сигурност ще пропуснем някой значим за историята ни герой и борец за свобода, се раждат и определят от времето, в което живеем. Раждат се тогава, когато всичко стане не търпимо. Тогава, когато всички краски по край нас станат сиви и черни, и тогава, когато пред очите ни най - накрая изплува абсолютното бленувано дъно, което ще ни помогне да се оттласкаме напред и на горе. Дъното, което ражда герои.( Времето, което ражда герои. ). А когато те се появят с чистите си души, сърца и поглед, те успяват да счупят нескопосаните маски маски на фалша и да разтуптят сърцата на всички. Успяват да посеят семето на Свободата в сърцата и умовете на всички, и всеки е готов да ги последва. Всички ние живеем, за да умрем, а те умират, за да живеят вечно.
Дано скоро и ние се събудим, дано скоро се появят героите на нашето време и да разтуптят сърцата ни, за да успеем да прогледнем и браним свободата и правата си. Тогава може би наистина ще се оттласкаме от дъното и ще се устремим напред.
А до тогава нека не забравяме и не предаваме паметта на истински значимите за историята ни герои, като Левски, защото те винаги ще живеят, за да ни дават пример и сили как трябва да се борим, отстояваме и обичаме Родината си и Народа си.
Нека в умовете ни завинаги да звучат безсмъртните стихове на Ботев за Левски - " Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях черно бесило, и твой един син Българийо, виси на него със страшна сила." Нека съхраним тази страшна сила и да я използваме в името на България.