Чувството да си спокоен


Чудото да бъдеш майка е невероятно особено ако са две . Сутрин ставам, правя закуска и за мен кафе храня едното дете другото мрънка че не го храня и аз храня и двете, кога ли ще си изпия кафето. След това се сещам че трябва да изчистя, те вече са сити пускам прахусмокачка, приспивам малкото, кафето все още не е изстинало, от тук надушвам аромата му. Малкото мрънка спи му се приспивам малкото, каката гледа детско, дори не знам как се е озовал в
другата стая и исипала всичките играчки на земята, приспах малкия, събрах играчките. Мия чиниите, каката проявява интерес мие и тя или по скоро се плицика, малкия се събуди. Правя обяд,хапваме, мия чиниите, излизаме навънка. Прибираме се слагам децата да спят, сещам се че имах кафе, опа и пране. Простира тамън да се отпусна запалва цигара сипвам си кафе и хоп децата се събудиха, храня малкото то естествено, плюе, протестира и се нервира.
Другото разхвърля. Аз ли?! Аз съм спокойна. Правя вечеря, голямото дете тормози малкото, аз все още съм спокойна, става 19 часа третото дете се прибира, сядаме да се видим, децата не спират да пищят аз взимам едно хапче мента глог и валерян, все още съм спокойна, вечеряме, къпя малкото, тръгвам да къпя голямото не проявява интерес, преживявам втората световна война, разгеле изкъпах го. Айде сега обличане на едното и на другото, третото е пред компютъра, едното око почва да ми трепери, облякох ги, на едното млякото а другото протестира. Води се война за спането. Става 22 часа голямото все още не спи аз съм на път да избягам. 22.30 най сетне заспа. Миг спокойствие иииии... Край малкото се събуди за мляко. 23.30 време е за спане със стени сили се запътвам към леглото лягам затварям очи и си мисля "Благодаря ти Господи че ме дари с толкова силна нервна система"