По истински случай
По истински случай


       Днес един комшия ми каза , че в пространството между двете къщи (неговата и съседната) от снощи има захвърлена дамска чанта. "Да погледна и да преценя какво да правя, нали съм адвокат 
Helvetica, Arial, sans-serif; color: rgb(29, 33, 41); font-size: 12px;">
Arial, sans-serif; font-size: 12px;"> (все още не съм но човекът не знае какви са процедурите).

      Отидох до мястото и там наистина имаше черна чанта и разхвърляни много документи, дебитни карти , торбички и всякакви други неща които може да си представите да съдържа една дамска чанта  Веднага се обадих на 112 и ми казаха че ще пратят патрулка и да изчакам. Не се приближих до чантата, а само отгоре я наблюдавах и чаках докато дойдат полицаите. Когато дойдоха им показах къде е и единият от тях слезе и започна да рови из нещата и да ги подрежда, оказа се че в един тефтер има пари. Викна ме за свидетел да ги преброим заедно - 170 лв. Имаше и здравна книжка. Името в здравната книжка съвпадаше с това на дебитнитте карти. Разбрахме кое е лицето собственик на чантата и вещите. Впоследствие се оказва че преди 2 нощи е имало кражба на 2 пресечки от нас и това е чантата на жената. Декларирала е че са и откраднати 220 лв. Явно останалите 50 са били в портфейл. Полицаите прибраха нещата в чантата и отидохме в районното да опишем в протокол какво съм намерил и предал на полицията. От сигнализирането около 13.00 до края на цялата процедура минаха около 2 часа близо. Разписах протокола , казах им лека работа и си тръгнах. Толкова за обективната част. 
        Сега субективната. Не го пиша това за да се правя на някакъв герой или да се самохваля за да кажете "Браво". Описах ситуацията за да ви мотивирам въпреки забързаното ежедневие да обръщаме внимание на малките неща. Запъхтяни и запотени да гоним великите си цели в живота дори с цената да нараним ближния и да го прецакаме , забравяме че всички сме хора и всяко наше действие има отзвук в цялата вселена. Понякога просто трябва да спрем за миг да се огледаме , защото точно в този миг може би някой се нуждае от нашата помощ. Да няма да изкараме пари от това даже напротив , може да изгубим, но ако загубим човека в себе си , все едно сме изгубили всичко. Аз отказвам да повярвам , че човешката природа е да бъдем алчни, властолюбиви егоисти вперени единствено в собственото си оцеляване с цената на ВСИЧКО. Щом аз мога да се спра и да направя добро значи всеки може. Парите на тази жена бяха в тефтер, там имаше имена и телефонни номера. Най-вероятно не са били нейни а са и били предадени за отчитане. Със сигурност съм направил добро, поне да не се излага пред хората , които са и поверили парите за пазене. Всеки може да излъже че са го обрали. Но ето жената ще запази авторитета си. И това не е малко. 
        Е спрях се. Помогнах. Стана ли ми нещо? Жив и здрав съм  Даже се чувствам и духовно зареден. Е значи не боли. И сега: 2 дни тази чанта е стояла там, 2 дни комшиите са я гледали, 2 дни хора са минавали и са я подминавали, даже един мина по улицата когато полицаят прибираше вещите и каза че я е видял. Е питам се , защо 2 дни НИКОЙ не се обади????Ето казвам ви истината , НЕ БОЛИ Когато видите нещо нередно сигнализирайте !. Полицаите бяха учудени , как така има такива съвестни граждани. Имах чувството, че съм първия човек от години, който е направил нещо подобно. И пак питам толкова голямо геройство ли е това?! Но явно да. В света в който живеем днес , явно да. Така излиза. Естествено, защото съм устат контрирах полицаите , че хората сме съвестни, обаче когато излизаме да протестираме за нормален живот и нормална държава , те вместо да са с нас ,те ни бият  Няма да напиша какво ми отговори полицаят , то си е за моя консумация  
Та дано съм опитал да мотивирам поне един от вас да бъде повече човек. защото хора много , но ЧОВЕЦИ малко. 
      Бъдете човеци ! Не боли , но е заразно  
      ДАНО СЪМ ВИ ЗАРАЗИЛ