Приключението с породени деца
Приключението с породени деца


Да си родител е много сложна задача. Винаги съм си представяла, че ще имам само едно дете. Аз бях сама, без брат или сестра. Никога не съм и искала да имам. Когато се роди синът ми, за мен това си беше едно приключение. Не съм имала допир до малки деца. Не бях докосвала памперс, камо ли да сменя такъв. Беше ме страх дори, когато почнеше да хълца. Сигурно доста ми се посмяха сестрите в болницата, защото ходих да ги търся, когато малкия не спря с
хълцането. Но лека, полека свикнах. Бабите и интернет са си велико нещо. Ако те не знаят нещо, бг мама няма начин да не знае. 
Е научих се какво трябва и не трябва да правя. Той си беше и бебе мечта. Будех го, за да яде. Нямаше колики, зъбите изникваха без да забележа. Дойде годината му и хоп... Две чертички. А сега де. Ами решихме, че щом с едно се справяме, ще се оправим и с две. Да се ама изобщо не бях подготвена за бебка. Батко й
ме подлъга, че е много лесно да се гледа бебе. Тя ми върна за всичко, за което се чудех, че се оплакват моите приятелки. Колики, рев, зъби. Не стига, че ми беше тежко, че не мога да обърна внимание на баткото, който си беше бебе. А тяяяя си беше едно дяволче с ангелско лице. Който е казал, че е лесно да се гледат деца с малка разлика ЛЪЖЕ.  Хем се разкъсваш на кого са обърнеш първо внимание, хем за теб не остава никакво време. Дори и да имаш помощ, мама никои не може да я замести.