Клюкарене и агресия


Здравейте  , 
Имам три деца с не малка разлика в годините. Най-голямата е на 13 (тресе я пубертета яко), средната е на 8 (още не сме се ориeнтирали дали сме дете или сме големи) и най - малкия е на 1 годинка. Разлика, която ми се струва доста добра. Не знам какво би било, ако бяха породени примерно. 
На моменти са златни деца,  но за жалост вече са много редки тези случай,  но през повечето време е страшен
ад. Не можем да си разделим въздуха, който дишаме дори. Все на някой му пречи нещо и се започва едно викане,  едно скубане,  едно щипане,  едни зверски удъри и накрая все някоя ревне (за сега мъника не участва). Та мисълта ми е от поколение ли е от какво е нямам на идея аз също имам двама братя, да били сме се, карали сме се и то не малко,  но сегашните деца са нещо страшно. Не само мойте са така имам приятелки с по две три
деца и е същата калафония. А как се клюкарят само, майко мила. Ние все гледахме да прикрием другия да не се клюкарим, а те милите няма нещо за което да са си замълчали. Винаги някой нещо е направил и евентуално се доносничи. Разлика във времето има да говоря за годините между мен и тях. Много ми е чудно следващото поколение какво ли ще е? Там вече ще е страшно.  И не не е проблема във възпитанието доколкото е възможно все се опитвам да ги уча да не се бият да не се клюкарят, но ефекта е нулев. Тук идва и момента в който се опреличаваме с други деца съученици на които им е позволено всичко. Имам чувството, че и тези телефони правят нещата още по-сложни. 
 Вие какво бихте направили на мое място? Всеки ден едно и също все се караме да не се клюкарим, все се караме, че сме момичета и не трябва да правим така. Стигахме до там да пишем по сто пъти- не се клюкари или нещо от тоя сорт, но ефект никъкъв. Много шантаво положение е това. А какво ли ще се случи, когато започнат и гаджетата или кипренето, не ми се мисли. Тогава вече няма да може да се живее вкъщи ще бъде ужас. 
Определено времето преди и времето сега нямат нищо общо дори в държанието между брат и сестра.