За злобата и още нещо….


Напоследък на където и да се обърна се сблъсквам със злобата. Кога тя завладя хората и защо?

Нали трябва да сме добри, да сме човечни, а всъщност масата търси скандал, търси „кирливи ризи” и се наслаждава на чуждите неуспехи. Живеем във време, в което вещите станаха по ценни от хората. Искат… искат да имат, не спират да искат и когато не

получат исканото, започват да се чудят, защо другите са го получили, а те не. Така се появява завистта. Това чувство, която изяжда от вътре и постоянно тиктака в главите им. Колкото по – завистливи стават, толкова повече се озлобяват. Къде останаха нормалните човешки отношения? Защо не се радваме на успехите на другите?

Защото не сме научени и не искаме да се научим, по-лесно е да

подадеш крак, за да препънеш някого, от колкото ръка, за да му помогнеш. Ако му помогнеш и той те надмине? Чудесно! Направил си нещо хубаво за някого и това рано или късно ще се върне към теб. Ако го препънеш…. И това рано или късно ще се върне към теб! Нека правим повече добро, не коства нищо, а струва много!