Като малка
Като малка


Като малка много бях луда но с времето се поотпуснах.Като малка майка ми и бащами ни изоставиха и баба ми ни отгледа.Аз имам и брат и сестра но те не са семейни нямат и деца.Като малка много сим яла бой за щяло и не щяло,кой каквото направи аз бях виновната и все аз ям бой,докато поодраснах завърших училище и напуснах домаси,защото ми беше писнало да ме обвиняват за всичко.Почнах работа издържах се сама и т.н.Но като бях малка се събирахме с
другите деца на улицата и си играехме до късно вечер.Играехме на жмичка на настъпванка,федербал,фунийки,карти и на много други игри.Беше много забавно.Но после се промениха нещата пораснахме и се забравихме дори да се срещнем с някой от детството никой не ти обръща внимание всеедно никога като деца не сме били заедно и едно здравей не казват.В моя квартал хората са много завистливи,но не съжалявам за мойте детски години понякога ми много
липсват и понякога се сещам за това.Искам да се върне това време безгрижно да не мислиш за нищо друго освен за игрите.Пък и не съжалявам и за сегашния си живот много съм страдала и унижавана но се справям.Когато бях малка такива неща нямаше рисувахме,танцувахме а сега както се вика едно кафе неможеш да изпиеш с някоя приятелка.Бяхме деца пораснахме имаме си деца щастливи сме работиме и т.н.Но понякога и живота ни поднася изненади но се справяме и то много добре.Спмних си как като детса си правехме къщички в гората сложим си найлон направим си прозорци врата направим си маса столове и стоим до късно докато някой от родителите не се развика да се пребираме,ходилисме и за шишарки пък се замеряме с тях докато някой не се разсърди и се прибере.