Една кола и една жена
Една кола и една жена


Баварецът работи на място.Чува се единствено успокояващия звук на шест цилиндровия двигател под капака."Трябва да я забравиш" казвам сам на себе си и почти без газ излизам от гаража.Обикалям града с пълен резервоар.Имам къде да се прибера, но не искам.Няма смисъл,няма при кого.До скоро не беше така, мислех, че имам всичко но съм се залъгвал.Или по скоро бях залъгван... Градът е спокоен,почти празен по това 
1rem;">време на нощта.Отново се плъзва натрапчива мисъл за миналото,което мечтаех да стане бъдеще.Връщам една скорост,шестака се форсира и мисълта бързо изчезва,но до кога? Добре, че е старата и вярна кола казвам си.Тя наистина не е нещо особено, почти 30 годишно БМВ но в моите очи е специална - истинска расова красавица,най-красивата и единствена.Това отново ми навява нотка за 'Нея' но те се различаваха, БМВ-то можеше да има само един
собственик едновременно.Телефонен звън ме изкарва от тези мисли, номера ми е до болка познат но сега няма да вдигна нетърпеливо,не ми се занимава с безсмислени разговори и още лъжи.
Отбивам към полигона от там лоши спомени нямам, а и баварката винаги е готова за забавление. Наистина се надявах това да ме разсее,но такова опарване трудно се забравя.Вече минава полунощ, ни най-малко не ми се прибира.Спирам не едно любимо място,винаги ме успокоявало и помагало да помисля.Обмислям цялата ситуация отново, ако не бях се върнал един ден по-рано за да видя че друг топли мястото ми,до кога ли щеше да ме лъже? Щях ли въобще да разбера? Е за това ми е скапано настроението, но поне една кола ми остана вярна след всичко на което съм я подлагал и продължавам.