Домашен любимец


Здравейте, с мъжът ми не можем да достигнем до споразумение, за това дали да си вземем домашен любимец куче или не. Аз съм любител на тези четириноги приятели, но мъжът ми не ги харесва особено, ако трябва да го отглеждаме вътре в къщата или апартамента, за него кучето е за на двора, независимо от породата му. Аз от малко съм отраснала с всякакви животни. Всички лета съм изкарвала при баба и дядо на село, където съм имала допир до всякакви
животни- крави, прасета, кокошки, кучета, котета, зайци, агнета, овце и всякакви други. Вкъщи с родителите ми сме отглеждали отново по мое желание куче и котка едновременно, беше много интересно, тъй като котката се чувстваше като господар и не го беше страх от кучето, което примиряваше с положението. Чисто бялата немска овчарка и чисто черния котарак бяха подарък от майка ми и баща ми от Америка, когато те се върнаха. Момента на раздялата му с
тях беше изключително тежък. След това отглеждах две канарчета, отново подарък за рожденият ми ден, изключително красиви животни, но много досадни, когато се разправят рано сутрин и правещи изключителна кочина около тях. След тях отглеждахме изключително много риби, всякакви видове. И накрая отново навих нашите да си вземем кученце. Изключително любвеобилна бяла болонка, която след време имаше своето потомство. Честно не исках да се разделям с нито едно от малките кученца, но просто нямаше как да ги гледаме в апартамента, но с всички сили аз и брат ми успяхме да убедим нашите да си оставим поне едно от тях, и така станаха 2 кученца. Но след това се запознах със съпруга ми и както е редно се преместих при него. Той за разлика от мен не е особено любител на домашните любимци, особено ако трябва да ги гледаме вкъщи. Именно тук идва и нашето неразбирателство дали да имаме или да нямаме едно малко животинче вкъщи. Имаме дете на 9 месеца, което като отиде при баба си и дядо си умира от кеф като види кучетата и са му изключително интересни. Въпреки това той продължава да твърди, че кучето е за на двора и че няма място вътре.