Надежда за любов и страх от самота
Надежда за любов и страх от самота


Тя имаше страх от живота,страх от самата себе си.Страх да обича и да бъде сама.Когато някой правеше първата крачка,тя се одръпваше.Страх от света  който бил пълен със търсейки хора внимание,мразещи самите себе си, карайки да се одръпва.Единственното бе неийната вяра,че всичко ще се оправи някой ден и ще бъде щастлива.Щастие пълно с усмивки,тъга и обичани хора който тя незнаеше дали ще отркие.Мечтата за по-добър живот я крепеше всеки
ден, усмихвайки се на всияко разоочарование карайки я да плаче всеки път,продължаваше да вярва в любовта.Макар да имаше само мъничък лъч надежда.Това не е история за Пепеляшка,това е история за съвременното момиче,чакайки любовта и щастието до последен дъх.Може би има някаква надежда погледна тъжното момиче със насалзени очи към луната,и се усмихна широко.Усмивката е най-силното действие показвайки смелост,вяра и надежда.Не спирайте да се
усмихвате във този свят,пълен със тъга търсещи хора внимание и гледайки,хора интереси като вълци.Тя се държеше като камък не показваше,че я боли но всяка нощ обливаше възлавницата със сълзи.Човек който е приживял много,знае истинската болка на страдащият.Живота е учител който преподава урока,преди да си се подготвил.Жалката истина.Между другото не се страхувайте,да направите своя собствена любовна история и да я споделите.Любовта не може само да бъде красива,тя трябва да е истинска.Съмнявам се от яснотата на слънцето,съмненията за светлината на звездите и за моята любов.Живота е изпитание за всеки.Остава ни само да обичаме,обичаме и обичаме до последен дъх.Живота ни е кратък,затова трябва да останем каквито сме на пук на този коварен свят.Никой не знае,какво го очаква във съдбата,но всеки трябва да е подготвен и за най-лошото или добро.