Сила....


Ти си толкова голям, колкото са големи мечтите ти.!! Животът е осеян с трудности, провали, възходи и падения. Всеки от нас е преминал през нещо ужасно съкрушително, толкова болезнено и все кървящо. Винаги в психиката ни ще има няколко,, кървящи рани", и няколко ,, болезнени белези". Човекът е... Той е.... Спомените, приятелите, семейството и любовта. Най-вероятно сега ще ме опрекнете, че не всеки избира семейството си... И да съгласна съм..
Точно там е моята,, кървяща рана". Сега нека да погледнем годините и техните подаръци, годините на щастие. Те идват като нечакан гост и носят със себе си нашата сила, нашата младост, нашата воля. Когато душата ти е на кръстопът, със сигурност, че няма назад да се обърне. Така сме и ние хората, рядко се обръщаме назад, рядко прощаваме и избирателно помним. Доброто е сила непозната на хора, които не са го срещали. Доброто е в миговете, в
секундите, в стотните, в нощите и в дните, които с усмивка на лице приемаме. Сила е да се обришеш от калта, да продължиш с цената на всичко. Сила е когато губиш близък и той става ,, болезнен белег" на нашата психика, но ти си достатъчно Силен, за да успееш, за да преминеш, за да забравиш, макар и това да не се забравя. Ти си силата, аз съм силата, ние сме общество, ние сме хора... Силата е в нас, в нашите ръце, в нашите глави и нашите сърца.  Щастието е в нас, нашите усмивки, спомени, падения. Сила е когато дори и нямаш лев, да се съвземеш. Сила е когаго даряваш щастие на друг. Сила е когато целуваш спомена си скъп..