Домашното насилие


Домашното насилие!
За него рядко се говори. Жертвите се срамуват да споделят, не търсят помощ. Чувстват се безпомощни, невидими. Страдат мълчаливо, трият сълзите си с трепепещи ръце и се молят днес да е по- различно. Но и днешният ден не им носи нищо добро и с течение на времето, семейният уют, любовта се превръщат в далечна мечта.
 Все пак са готови да простят- в името на децата, в името на " любимият " човек. И
прощават, за сетен път.
 И нищо по- различно. Поредният скандал, поредният шамар или по - сериозен побой.
  Все повече са жертвите на домашно насилие. 
 Може би поради факта, че за него не се говори достатъчно. Потърпевшите получават травми, от които не могат да се отърсят с години, а понякога живеят с тях цял живот. 
 Домашното насилие не е само физическо. То може да бъде и
психическо. Постоянното вменяване на вина у даден, човек, води до ниско самочувствие и самооценка. Тези хора се чувстват ненужни, не могат да се справят в стресови ситуации.
Понякога им е трудно да се впишат в социалната матрица. 
 Нерядко деца израснали в среда на домашно насилие са агресивни, имат проблеми в училище, асоциални са. Те не умеят да контактуват с връстниците си.
 Много често бягат от вкъщи и стават жертва на трафик на хора.
Немалко са и случаите, които сме слушали в новините за убити жертви на домашно насилие.И въпреки това, обществото мълчи, или прекалено малко говори за това- всяко чудо за три дни! 
 Не говорим! Така се надяваме нещата да се наредят от самосебе си. Едва ли! Или може би си казваме, че на нас няма да се случи. Че децата ни няма да го преживеят. А ако се случи? Тогава ?
 Важно е да говорим за домашното насилие!
Важно е да знаем дали сме негова жертва! И ако сме, как да се справим с него. Никой не е толкова грешен за да го понася. И никой не е длъжен. Насилника винаги ще търси неговата жертва, защото така се чувства " голям ". Той храни егото си, като причинява страдание. За него това е начин на живот. Те са като всички: работещи, често са център на внимание в компания. Много често техните семейства изглеждат отстрани перфектни. Умеят да прикриват всичко толкова добре, че рядко някой може да се досети, какво се случва между четирите стени на дома им.
 Затова е важно да се говори да домашното насилие. За да можем да разберем, че сме жертва на такова и да не станем част от черната статистика!