Това ли е?
Това ли е?


Това ли е?
       Това ли е да бъдеш българин в днешно време? Пенсионерите да събират стотинките от мизерната си пенсия, за която са полагали робски труд цял един живот, за да си купят жизнено важните лекарства, от които се нуждаят, за да са живи и ако нещо им остане да си купят вчерашен хляб и бучица сирене, за да изкарат месеца, който им се струва вечен? Или може би да работиш 12 часа дневно за

заплата от 400 лева, с които се чудиш дали да плaтиш сметките или да си купиш храна, която да ти даде сила за следващия тежък ден? А може би да си българин значи да си млада майка, която с 340 лева майчински на месец трябва да купи нужното на детето си като в повечето случаи е принудена да го лишава, а то с насълзени очички да гледа витрината на детския магазин с надеждата, че ще му купиш някоя мъничка играчка. Или пък значи да си младо момче с
мечта да създадеш семейство, но вместо това отиваш в чужбина да хвърляш пръст или да береш ягоди, за да спестиш пари, като се налага да оставяш любимата и дома си, макар че именно те да са стимула ти за живот. А може би българче е малкото дете в класната стая, което копнее за знания, но вместо да учи историята на великата си родина или да чете творбите на великите ни писатели и поети, то учи политика, която не разбира.
       Да! Българинът днес е всичко това! Някои биха ни нарекли мъченици, други глупаци, а трети просто биха ни подминали, защото знаят че ние сме позволили да станем такива. Това ли искаме за децата и внуците си? Да живеят в светът от който ние така упорито се мъчим да избягаме? Не разбирам защо се държим като стадо овце и ходим именно при вълка, който има най-голямо желание да ни изяде живи? Продаваме съдбите си за жълти стотинки. Забравили сте истинският смисъл на това да си българин. Това е синоним на сила, вяра, борбеност, единност и величие! Моят дядо, както и хиляди други са били принудени да идат в Румъния или другаде на гурбет, за да се борят за оцеляване, били са се на фронта в мизерия, глад и въшки под дъжда от коршуми, но не са се предали, а са събирали сила с желязна воля и желание да извоюват свободата си. Моят прапрадядо, както и хиляди други са стискали зъби и юмруци и са давали живота си, за да могат тези след тях да живеят в свободна страна. За вас името Кованджи Велико Скуртолов не значи нищо, но за мен това е име на истински българин, който се е бил на връх Шипка, както и е помагал на Левски с риск за живота си. Неговата кръв тече в моите вени, както и във вашите тече кръвта на хиляди други истински българи. Нима не усещате как лудо бият сърцата ви, когато страната ни страда заради лакомията на тези, които са окопирали властта като хиени? Нима не чувате шепота в главата си, който ви казва, че трябва да възродите борбения си дух и да застанете рамо до рамо до събратята си, за да се превърнете от кротки овчици в българите, които наистина сте? Нима сте забравили имената Левски, Ботев, Раковски и още стотици други, които са възпявани и които някога са ви карали да се чувствате горди с националността си? Нима сте забравили, че те са проляли кръвта си, за да живеете вие добре? Нима сте забравили великата ни история? Кой на този свят може да се похвали с поне малка част от това, с което можем да се похвалим ние? Осъзнайте се, ние сме под поредното робство, робство заради власт, пари, злоба и алчност! Колкото и да замазват очите ни, да затварят устите ни и да купуват гласовете ни, не трябва да позволяваме да вържат ръцете ни и да пречупят духа ни. Ако го позволим, значи се отричаме от всичко свято за нас.
       Аз съм стиснала юмруци и чакам. Ще чакам колкото е нужно, за да се пробудите и вие и да се превърнем в скала- непобедима, непоклатима и мачкаща всичко по пътя си, за да си върнем това, което е наше, а именно свободата, честта, достойнството и величието си!