Какво искам да променя в българското образование като учител
Какво искам да променя в българското образование като учител


Образованието е тема, която засяга всички – тези, които са го получили и тези, които са били лишени от него. Качественото образование е една от основните предпоставки за развитието на всяко едно общество. Въпросът за проблемите, свързани с него е един от най – актуалните. Какво искам да променя аз в българското образование като учител?
Да вземем пример от образователната система на Финландия –
тя е сред най - успешните в ЕС. Успехът й се измерва с отличното представяне на финландските ученици при участието им в международни изследвания. В същото време това е образователна система, която се интересува най – малко от оценките. Акцентът е поставен върху качеството на преподаването.
Един от принципите на образователната система във Финландия е равенството между родители, между ученици, между учители. Обучението, храната,
екскурзиите, транспортът до училище, учебници, калкулатори, дори лаптопи са напълно безплатни. За всяко дете им индивидуален план на обучение, учителите работят доброволно с по – слабите ученици. Преподава се само това, което ще послужи за напред в живота на детето. Съществува само един задължителен тест след завършване на общообразователното училище. Няма проверки, комисии и методисти. Принципът на доброволност е важен за финландците – учи се онзи, който желае, но това в никакъв случай не означава безхаберие – всеки пропуснат час се наваксва. Училището трябва да научи децата на самостоятелност.
Във Финландия е приета 10- бална система, но до 7 клас се прилага само словесна оценка: посредствено, удовлетворително, добре, отлично. От 1 до 3 клас всякакви бележки липсват.
Оценките във финландското училище касаят самия ученик и по никакъв начин не влияят върху репутацията на учителя, училището и показателите за дадения регион.
Не е тайна, че българският ученик е на едно от последните места по грамотност в ЕС. Въпросът е как може да се преодолее това. Нужни са учебници, написани на ясен и достъпен за учениците език и стил, достатъчно уроци за упражнение и затвърждаване на знанията и уменията, а защо не и по един час седмично, предвиден за краснопис.
Би било хубаво, макар, че живеем във век, подчинен на електронните медии, учениците да имат непосредствен и непринуден контакт с книгата. Този „прозорец към света“ , така скрит през последните години зад „завесата“ на Google и всички останали информационни източници, е вълнуващ начин детето да попадне в света на неизвестното. Именно на учителя се пада тази „мисия все по - невъзможна“ - да предизвика и запази завинаги интереса на вече ограмотения ученик към необятния свят на книгите. Това е важна стъпка не само за подобряване на четивната техника, но и за обогатяване на езиковата и обща култура на децата.. 
В последните няколко години все повече се говори за информационната претовареност на учениците. Те някак си започват да губят важното, ценното сред морето от факти. Много пъти се въвеждаха нови учебни програми, купища нови учебници с различни автори от различни  издателства. Чантите на нашите деца стават все по-пълни и тежки поради все по - обемните учебници и учебни помагала. За един учебен предмет вече не са достатъчни учебник и работна тетрадка. Изискват се учебни тетрадки, сборници със задачи, с тестове за проверка и самопроверка. И като се има предвид, че дневно в учебната програма има поне три предмета с поне по три помагала, става ясна непосилната задача едно 8 - 9 годишно дете да носи на гърба си този товар. “Товарът“ включва и подготовката на уроците и домашните по тези няколко предмета ежедневно.Добре е да се помисли за олекотяване на ученическата раница, като преди всичко се наблегне на намаляване на излишната информационна претовареност на учебното съдържание, заложено в учебниците. Размерът им – като формат и брой страници, също е от значение в случая. Ако по някои предмети урочното съдържание е по - обемно, то може да се разпредели в две части на един и същи учебник - за първи и втори срок например. Все повече уроци могат да бъдат вече и в електронен вариант, представени по забавен и достъпен начин. Все по - често обучението в клас и самоподготовката излизат от общоприетите норми. Свежи и посрещнати с интерес от страна на учениците и техните родители и дори приятелите, са електронните формати от рода на „Уча се“. 
Съвременните деца прекарват все повече време в училище - много от тях от 7:30 до 17:00 часа, пет дни в седмицата. Липсва им контакта с природата. Част от уроците биха оставили траен отпечатък в детското съзнание ако се провеждат на открито, сред живата природа. Такива уроци за наблюдение в сегашното разпределение на учебния материал са сведени до минимум или въобще липсват. А би било добре учениците да се учат да разпознават растенията и животните и техните характеристики в тяхната естествена среда, когато това е възможно.Учителят трябва да има право на избор къде и как да проведе урок с подобна тематика и такива уроци на открито трябва да бъдат повече. Ще бъде резултатно, ако се проследяват и сезонните промени, характерни за нашия умерен климат, не само по картинките в учебника, но и на открито - в парка, в гората, в полето, край водните басейни - в зависимост от населеното място, където се намира дадено училище. Би било хубаво да има повече екскурзии с цел опознаване на природните феномени, исторически значими обекти и археологически паметници, които биха оставили по-трайна и ярка следа в съзнанието на детето. Затова уроци от такъв тип би било добре да се включат в учебното разпределение.Учителят трябва да има повече възможности за свободен избор.
Не на последно място бих се замислила да променя облика на класната стая – по уютна, с повече растения, картини, да напомня за дома.
Ако имаме възможност да подобрим поне малка част от изброените неща до тук в българското образование учениците ще идват с желание на училище. Трябва да се стремим да даваме най – доброто на децата, защото те са нашето бъдеще!