Моето детство
Моето детство


Здравейте. Аз, както почти всеки човек би казал, имах прекрасно детство. То не се състоеше в скъпи играчки, маркови дрехи, телефони, глезотии. Моето детство бе изпълнено с любов! 
Когато кажа или си помисля за тази дума, първото нещо, което изплува в съзнанието ми е образа на мама- тъкмо прибрала се от работа с кафяв кожух (от Кореком) и лилав ластик за коса, който държеше косата й на конска опашка. Ухаеше на зима и ръцете й бяха
студени, но като ме прегърнеш изпитвах най- топлото чувство. Усмихваше ми се и ми разказваше деня си, а след това започвахме да играем заедно. 
Винаги всичко си споделяхме и докато израствах тя подхождаше с разбиране към всяка моя грешка. Може би това е най- важният урок, който мама ми даде- безгрешни хора няма, но всичко е простимо стига да бъдем добри и искрени. 
Аз бях палаво дете. Обичах да си играя навън с
другите деца. Всички бяха момчета и затова вместо с кукли, често играех на топка, кър, жмишка и други подобни. Винаги се прибирах много мръсна и охлузена на поне две места. 
Всеки уикенд прекарвах при баба. Те е майка на майка ми и също като нея беше безкрайно мила и топла. Разликата бе, че там нямаше никакви забрани. Лудеех до късно, играех си с всичко ( дори с домашните животни). Беше мечта за всяко дете. 
Спомням си, че имаше дни, в които имаше изобилие от всичко, но се сещам и за един мой рожден ден, който прекарах при баба, защото мама и тати трябваше да работят. Беше труден за тях период, но на мен нищо не ми липсваше. 
Сега и аз съм майка. Дъщеричката ми е още много малка, но добре осъзнавам е колко ежедневни усилия, грижи и притеснения се състои родителството. Оценявам още повече всичко, което са ми дали моите родители и се моля и аз да създам такъв красив свят за моето малко момиченце.