Малка принцеса


Още помня добре мига, в който поех дъщеря си за първи път в обятията си. Толкова малка, толкова крехка. Беше ме страх да не и причиня нещо. Затова едва прикрепях главичката и с ръката си и я допирах лекичко до тялото си. Тя дишаше толкова спокойно. Изглеждаше толкова щастлива, а моята радост беше несравнима. Обикнах това малко, прелестно дете и не исках да го пусна повече. Бях толкова щастлива, че имам дъщеря. Когато галех челцето и тя мърдаше
плахо ръчички, а когато я целунах по белите бузки, тя отвори очички и ме погледна. Гледаше ме уплашено, в очите и се четеше, колко невероятно и изглеждаше всичко наоколо. Очите и блестяха от светлината в болничната стая, миглите и пърхаха леко, а косата и беше придобила странна форма на една страна. Роди се 3.200 кг. На ръст не беше повече от 49 см. Малките и пръстчета ме търсеха и смело се прокрадваха по дланта ми. Албена така я нарекохме.
Смела и борбена. Усмихнах и се нежно, а тя на свой ред се разплака в ръцете ми. Тогава чух гласчето и за първи път. Тя беше всичко, за което си бяхме мечтали. Тя беше нашата малка принцеса. Съпругът ми, който стоеше над мен не откъсваше поглед от нея. Той се усмихваше плахо. Когато му я подадох,щ и той също като мен не знаеше как да я държи. Беше сключил ръцете си и я подпираше здраво все едно всеки момент щеше да падне. Тогава за първи път го видях да плаче. Той се наведе към мен и прошепна в ухото ми колко е красива. Тогава се беше създала връзката между баща и дъщеря. Той я гледаше с умиление, а тя не спираш да плаче в ръцете му. Очите ми се насълзиха, като виждах колко грижовен е станал. Знаех, че тя щеше да бъде добър баща и великолепен съпруг. Не бих го заменила за нищо. Когато отново ми я подаде в ръце, той ме целуна по устните и ме погледна с онзи поглед, който излъчваше благодарност. Знаех, че тя допълва нашето семейно гнездо и ще се грижим за нея като писано яйце. Защото тя беше нашата сбъдната мечта.