Използвана не, но глупава да


 Днес го видях. Бяха минали 9 години откакто  

New Roman", serif; font-size: 12pt; text-align: left;">бях с него, и 4 откакто не го бях виждала изобщо. Неможех да повярвам, че той мина пред мен, той с невероятния си магнетизъм, със сериозното си излъчване и винаги мъжкарско поведение. Сърцето ми спря за части от секундата. Болката, която се събра в душата ми ме разкъса. За момент пред очите ми като на лента минаха всички спомени, обиди и разочарование. Той беше същият, точно такъв
какъвто го помнех. Лицето му, устните му, стойката му – той прекрасен, красив и невероятен. А аз – най- лудата и отчаяна жена на света. Зави ми се свят, догади ми се от това, което изпитах. Все още сърцето ми кървеше, все още болката в мен стоеше, но и чувствата. Онези чувства, които едно малко момиче изпитва за първи път в живота си – искрени и силни, неподправени, чувства, които още бяха там. Аз бях прекарала 9 години сама с болката си, но далече от него всичко беше поносимо. Сега той стоеше пред мен, а аз -  аз се върнах 9 години назад, когато за първи път го видях, за първи път изпитах едни чувства, които никога повече не се върнаха. Сякаш бях мъртва девет години  и в един момент просто някой ми удари шамар и аз осъзнах, че съм жива, дишам, съществувам. Но аз не бях същата, това което някога изпитвах, чистотата на чувствата ми, невинността ми и искреността ми вече ги нямаше. През всичките тези години аз бях с мъже, но не бях с тях. Отдавах тялото си, но душата ми остана мъртва, безчувствена, затворена. Не бяха неговите целувки, не бяха неговите думи, а само болка и обида, към мен, към него, към нас. Аз неисках нищо, не можех нищо. Не можех да се влюбя, не исках някой да се влюбва в мен, не исках да си позволявам пак тези чувства, от които толкова ме заболя, но и не можех. След няколко години осъзнах, че сърцето ми е празно, мъртво и погребано. Него го нямаше и аз спрях да съществувам. Най- голямата грешка в живота ми. Дадох всичко само на един човек, който не само, че не го оцени, но не го и заслужаваше, а аз загубих всичко. Загубих себе си, загубих идентичността си, загубих всичко по една мечта, която беше само в моите мисли, която беше плод на моята фантазия. Това е най- лошото нещо, което ми се беше случвало. И въпреки, че съжалявам, въпреки, че осъзнавам каква огромна грешка съм допуснала, проклетото предателско сърце биеше за него.