Добър родител ли съм?


            Много от нас си задават непрекъснато въпроса, " Дали съм добър родител". Като майка на две подрастващи дечица , този въпрос не спира да тормози съзнанието ми.Питам се непрекъснато дали съм взела правилното решение в дадена ситуация и дали това мое решение няма да доведе до нежелани последствия за малките в по-нататъшното им развитие. Родителството не е от най-леките задачи, меко казано. Наясно съм, че
всички изпитват трудности, едва ли съм единствената.Въпроса е как да не "психясваме" на тази тема и да държим контрола върху емоциите си. Може би е добре всичко трудно да се приема като задача, която трябва да решим. Може би е добре да се допитваме и до своите родители, въпреки че понякога, казвам го от личен опит, това е нож с две остриета.               
            Не
само трудностите в отглеждането ни правят неуверени родители, но и съмнението в нас, че не показваме достатъчно силно любовта си към децата.Всички имаме примери около себе си, приятелски семейства или близки, които използваме като коректив. Все пак не трябва и да забравяме, че децата са различни и имат различни интереси и съответно има различни начини да им показваме обичта си. Още един факт е много ценен за щастливото дете е родителите му да са щастливи. 
            За мен още нещо е много важно, за да възпитаваме децата по правилен начин, а именно да имаме вяра в себе си. Добре е когато съумяваме да се абстрахираме от милионите съвети, които получаваме от опитните баби и да разчитаме на собствения си капацитет на възрастни. Колкото повече си вярваме и силно преследваме нашите собствени възгледи за добро и лошо, толкова по-добре се справяме с възпитанието. Това отново мога да потвърдя от личен опит. 
         Това са основните принципи , в които вярвам. Повярвайте и вие в себе си и оборете съмненията, че не ставате за родител. Всеки малък успех на детето ви, ще ви доказва тъкмо обратното. Обичайте децата си, те искат само това. Очаквайте още в Блога Ми по темата. Децата са моето всичко :)