търпението на майката
търпението на майката


                      Когато те сполети нещастие....гледаш час по-скоро то да премине....да свърши.
Казваш си...Боже кога ще свърши това..... 
Това обаче не се отнася за майката....тя може и безкрайно да търпи с примирие това което съдбата и е отредила, щом се отнася за нейното дете. 
                   
  Това се случи с майката на моят приятел. Отгледа го сама ,тъй като остана млада вдовица. Не и бе минало мисълта да помисли за себе си...да си намери другар или спътник в живота. Тя мислеше , че един мъж в живота на нея и синът и  ще бъде пречка за неговото щастие, спокойствие и душевно равновесие. 
                      Ден след ден момчето и растеше...в едно
безоблачно и щастливо детство. То не бе лишено от нищо....даже футбол играеше на поляната с майка си. Живееха в квартал в който имаше поляни...рекичка...храсти и трева. Стана ученик...не му липсваха приятели които майката посрещаше с усмивка защото бяха на синът и. Приятелят ми се учеше добре....и тя се радваше на успехите му. По-късно в горните класове му помагаше тъй като самата тя беше с добро образование и всестранни интереси. Нищо не им липсваше...всичко си имаха. Лятно време ходеха със семейната кола на море....и това се случваше всяко лято.
                     Когато завърши средното си образование синът и поиска едно нещо да му купи...и това нещо беше мотор. Отначало тя отказа притесняваше я неговата безопасност, но той настойчиво я молеше и настояваше. Сещате се нали - тя отстъпи....купи му мощен мотор а имаха в къщата и един стар мотопед който тя можеше да управлява. Радостта бе голяма....той беше щастлив на мотора...и казваше че той му дава свобода. Понякога тя караше по поляните и старото моторче.....забавляваха се.
                      Но както вече се досещате няма пълно щастие и непрестанно ясно небе, на едно натоварено кръстовище кола му отне предимството и го отнесе. Почина на място. Няма да ви занимават с подробности за трагедията...погребението....всъщност се оказа че тя не помнеше нищо....защото беше в полусъзнание натъпкана с лекарства и инжекции....  
                      Един ден...след известно време тя реши да умре. Беше умна знаеше какво да изпие...направи си завещание и си легна. Тогава в просъница видя и чу сина си който и каза - 
                      - Мамо, знам какво си намислила, но направиш ли го - никога няма да се видим.
                        Майката стана....поседя в тъмното....помисли....скъса завещанието изхвърли това с което щеше да заспи завинаги, после изчака да дойде утрото и си намери работа.
                         Реше да чака,,,,да чака да дойде нейното врече когато пак щяха да са заедно....мисълта че можеше и след смъртта  да не го види я ужасяваше. 
                         Още е жива и ЧАКА......