Писмо до татко
Писмо до татко


Мили татко,
 Все още те чакам... Така ми е добре- да чакам. Не съм изтрила и номерата ти. Не искам. И мъката не избледнява.
 Лъжа е, че времето лекува! Просто свикам да живея с болката. Все още плача, когато съм сама...
 Не вярвам, че те няма! Толкова бързо и внезапно си тръгна от нас, че нямах време да го разбера. Не исках да се примиря с мисълта, че трябва да ти кажа " сбогом", че не го
изрекох. Все още не мога да го кажа.
И чакам, лъжа се, че ще се обадиш и ще ме попиташ: " Как си?" 
 Не съм добре! Знаеш ли? Но ще се справя някак си. 
 Животът ми е друг без теб. Цветовете избледняха. Случиха ми се много хубави неща, много пъти се усмихнах, много пътища пропътувах, но все те нося дълбоко в себе си и тихо плача. Не идваш и в сънищата ми! Защо? Ела, обещавам ти няма  да
плача и да ти обяснявам, колко ми липсваш! Просто ще те прегърна без да кажа нищо и ще усетя, че си до мен. Не ме оставяй татко, моля те! Идвай поне в съня ми! Дължиш ми го, след като си тръгна така внезапно. 
 Знаеш ли, домът опустя без теб! Някак си не е същото. Няма го уюта, който ти носеше.
 А работилницата се е сгушила самотна и тиха, сякаш и тя си тръгна с теб. Няма кой да и дава живот! И тя изживях своето време, безвъзвратно, може би. Плодните  дръвчетата и те са посивели. Все още тъгуват... Кучето стои оклюмало и все чака... Дълго ще чакаме приятелю. Вечно...
 И накрая искам да ти кажа, че винаги ще паля свещичка за теб, да да можеш да намериш по- лесно пътят към сънищата ми.
 Обичам те!