Човешката злоба


    Преди време познати на мъжа ми искаха да се отърват от кучето си и го взехме ние. Животното беше много озлобено и хапеше наред. Личеше си, че са го били. С течение на времето тя свикна с нас, отпусна се, стана гальовна, изобщо настъпи коренна промяна. Стана част от семейството. Преди няколко месеца и се родиха две малки. Още от самото начало знаех, че ние ще си ги гледаме. Не ми се даваха на никой. 
   
Кученцата поотраснаха и в топлите дни ги пускахме навън, живеем в къща с голям двор и има къде да бягат на воля. Един ден някой оставил пътната врата отворена. Минали две деца и едното кученце просто тръгнало след тях. Видях, че го няма още в първите 10 минути. Обикалях навсякъде, виках името му, но то така и не се обаждаше... Излязох на пътя и го чух... Скимтеше. Излязло на главния път и го блъснала кола.  Отидох до него и посегнах да го
погаля. Ухапа ме. Тогава ми казаха какво е станало. Уплашило се от колите и легнало на пътя. Минал един човек и вместо да го заобиколи минал през него. Два пъти. 
    Не знаех какви са пораженията, просто го взех и се прибрах. Оставих го и цялата ми ръка беше в кръв. Извикахме ветеринар, дойде човека и каза с кучета да не го занимаваме, той разбира от крави. И че най-вероятно животното ще умре. Оказа се, че само са му счупени крачетата. Не се предадох и не го оставих да умре! Крачетата зараснаха на криво, но зараснаха! Сега даже се опитва да бяга, но явно не е минало достатъчно време, надявам се и това да стане!
    Искам да ви помоля, ако видите изплашено животно да стои неподвижно на пътя, просто спрете и го отместете. То също има душа, може би много по-голяма от човешката!