Моето чудо
Моето чудо


Със съпруга ми се запознахме необичайно. Още от първата среща заживяхме заедно.
На пук на половинки те ни, които ни разочарована ли, любов от пръв поглед ли беше, не знам. 
Не се мина и година от съжителството ни, все още не се бяхме опознали добре, не знаехме много един за друг, но знаехме едно. 
Че искаме силно да сътвори най-висшето нещо-Живот. 
След още половин година неуспешно зачеване
започнахме да търсим проблема е кого е. 
Първо аз започнах с изследванията. Спомням си добре гинеколожката когато каза:имаш киста на един от яйчниците и дори да си забременява си правила спонтанни аборти без да подозира. 
Изписа ми лекарства и след един месец ми казва че кистата изчезнала. Да ама не, изпитвах болка при седнало положение и потърсих второ мнение при друг доктор. 
ТОЙ ми каза:да кистата
си е тук ще пробваме с лекарства и ако няма ефект ще те оперира е. Минаха 6 месеца през които Пиех лекарства по схема. При поредния преглед ми каза вече може да правя опити за зачеване. След месец и половина разбрах че съм бременна, съпругът ми като видя двете черти на теста ме попита дали не сън драснала втората черта с фулмастер. Радостта трая кратко. 
4 дена след установяването на бременността и при доктора който ме лекува, загубихме нашето желано ангелче. Доктора ме посъветва да не забременява 6 месеца за да се възстановя психически от това. 
Да но след 2 месеца аз бременях. Ходих на частно при същия доктор по няколко пъти месечно, работих до последно защото се чувствах добре. През това време работих и ходих за точно на училище за да завърша последната година от образованието си, което бях прекъснала. 
Спомням си деня на раждането сякаш беше вчера, толкова вълнуващо... 
Имах изпит-предпоследен изпит. Съпругът ми ме придружаваше защото оставаше седмица до прекрасния момент да гушнем нашата Никол.
Влязох на изпита с болки написах всичко за 2 часа и след приключването тръгнах за частния кабинет където ме очакваше доктора. Имах вече 2 см. Разкритие и с усмивка ми каза каквото ядеш до 6 часа ядеш и след това нищо. Аз съм нощна ще те израждам. Да ама не аз му викам имам последен изпит утре няма да раждам. 
Той се засмя и каза до утре  няма да устискаш приготвй багажа и идвай в болницата. 
Въпреки заръките отидохме на гости падна едно такова ядене като за двама буквално. В девет вечерта започнаха контракцийте съпруга ми ме откара до болницата но така беше фишосан, караше паниран. Казах му да намали скоростта че ще родя от страх. Приеха ме отпратих съпруга ми че на другия ден имаше интервю за работа. Сложиха системи и започнахме да чакаме момента. Доктора замина в стаята си раждането започна след полунощ една седмица по- рано от термина. Акошерките решиха да ме изграждат без доктора, въпреки че само на него имах доверие и ходих на частно именно той  да изроди моето момиче. Казах на акушерките че няма да раждам без доктора-да го извикат казах. 
Доктора дойде след десетина минути моето ангелче изплака в ръцете му. Преди да я и къпят и притеглят ми я дадоха да я гушна
Най-вълнуващи момент в живота ми. Родих здраво детенце, което вече е на 8 годинки, имаме си и син, забременях случайно докато Никол беше на 10 месеца. Малко беше трудно че са с малка разлика и най-вече сами без помощ от баба и Дядо. 
Разказах за това преживяване и искам да кажа на тези които по една или друга причина нямат тази радост Да Не губят надежда. Имаме кадърни доктори медицината на предна доста и не забравяйте ВЯРАТА крепи човека