Възможно ли е човек да има собствена планета?
Възможно ли е човек да има собствена планета?


Да, възможно е!
Сега ще ви разкажа за моята планета...
Когато стъпих на нея разбрах какво е да имаш нещото което само ти да притежаваш, градиш и развиваш от собствената си мисъл и действия. За да го притежавам аз най - напред освободих място в мислите и целите си. Както за всяка цел и достигането до нея, аз отдадох време, грижа и силното желание да създам собствената си планета. Тя е тук и сега. Не и ли обърна
нужното внимание, обич и грижа ще се затрие. Колкото и налудничево да звучи, това е моят свят. В него има от всичко. От болка до щастие. Когато изпитвам болка, това е моята болка. Никой не може да я изпита така както ти самият. Същото е и при щастието. Когато животът ме сблъсква с тези две чувства, аз ги приемам такива каквито са. Сложни и доста често приминаващи за кратко време от едното усещане към друго. Например, когато една жена ражда
детето си тя изпитва болка, понякога от зачеването до израждането. След изпитваната болка, тя държи цялото щастие в ръцете си. В този случай болката отминава, но щастието остава. Щастието и болката вървят ръка за ръка. В моята планета влизат и излизат непрекъснато мисли, хора, чувства, мечти, цели дори и предмети. Понякога се препълва и не не остава място за нищо ново. Това го описвам като период от застоял живот. Вярвам, че това какво да допусна на нея си е само мое решение. Аз съм господарка на своята планета. Грижа се по начин който смятам за добре. Дълго време не успявах да преценя какво да допускам на нея и до какви емоции и чувства ще ме доведе. Обърквах се и взимах погрешни решеня и допусках все повече и повече.Препълних я. Хората казват, вярвай на интуицията си. Това не винаги води до разумно взето решение. Не осъзнавах каква цена ще платя за всеки допуснат до нея. През нея преминаваха много хора и обрати за кратко време. В един момент започнах да забелязвам колко бързо времето лети. Поисках да го спра, но е невъзможно. Замислих се от всичко допуснато какво ще остане. Дали ще е само надеждата за нещо добро. Осъзнах, че живота е период и всеки ден трябва да е пълноценен и смислен. Ден на бездействие, не е заслужен ден. Когато се събуждах аз си задавах въпроса : Какво ли ще се случи днес? А отговор нямаше. Всичко и на всеки може да се случи в не определено време. За това от както открих своята планета, аз спрях да си задавам сутрин този въпрос - без отговор. Започнах да си казвам: Аз съм готова за този ден! Без очаквания, но с зададена цел! Събуждам се с благодарност към възможността все още да мога сутрин да си повтарям тези думи. Хората казват, че всичко е съдба. Аз лично за своята планета прецених, че ако се оставям единствено на съдбата си нищо няма да постигна. Не може да стоя с крастосани ръце и да чакам съдбата. Имама моменти в които смятам, че живота ме наказва. За всяко наказание си има причина, разбира се. Няма не наказано зло и не оценено добро. Аз съм в мир със себе си, мисля позитивно и реално. Ако ме е наказал, е имало за какво. До съвсем скоро аз вярвах и мислих коренно различно от това което ВИ пиша в момента. Вярвах и мислех, че около мен има само лошо и негативно, но не е така. Прекалено препълнена и отъпкана беше моята планета с лоши мисли и хора недаващи нищо добро. Нямаше пространство за нови хора и добро. Всеки ден започнах да правя равносметка, от какво имам нужда и смисъл. На входа на собствената си планета аз поставих високи критерии. Понякога се замислях на преценката или на интуицията си да се доверя. Обсебваше ме страх,  страх от собствената си преценка. Изпитвах ли страх,аз всеки път взимах погрешни решения. Спрях да се страхувам и станах решителна. Ако някой или нещо съм отблъснала. Има ли желание, ще се върне отново. Ще бъде по - настоятелно, да го допусна на своята планета. Нямам нужда от хора влизащи, взимащи и излизащи. В момента моята планета е все още в процес на прочистване и подреждане. Готова за нови изживявания, хора, чувства и цели. Живота за мен е пъзел, пъзел който сам сама да сглобия, а той да остане част от нечии друг.
Аз обичам моята планета !
Вие как виждате, своята!?