Да бъдеш беден, но щастлив


Преди няколко години бяхме много бедни. Майка ми се трепеше от тъмно до тъмно, но не спираше, заради нас, аз и сестра ми. Работеше в една ферма за животни, но през свободното си време и почивни дни работеше и на други места. Парите все не стигаха, защото на гърба на майка ми освен ние със сестра ми, лежеше и баща ни! 
Той не обичаше да работи и до днес е така. Пристрастен е към алкохола и постоянно стои вкъщи и се напива, а след това
започват и скандалите. 
Аз и сестра ми бяхме ученички , но аз прекъснах в 9-ти клас, защото ние живеехме на село, а училището там беше до 8-ми клас. Започнах да уча в градчето до нас, но парите не стигаха за пътни и училищни пособия, за това прекъснах. Идеята не се хареса на майка ми, а на баща ми му беше безразлично, но аз не исках да тормозя майка си с тези допълнителни разходи. Понякога почвах работа, но за малко, тъй като аз
самата бях малка. Работех на полето, берях ягоди, но ме освободиха, защото уж не съм се справяла.. не беше така работех почти, колкото големите жени. И така тук малко, там малко, но нищо за дълго..
Майка ми продължаваше да се мъчи, но никога не се оплакваше. Фермата, в която работеше беше на 4 км. от нашето селце и ние със сестра ми всеки ден ходехме там, вървяхме през горичката самички и пеша. Бяхме щастливи, защото отивахме при мама и баща ни няма да ни тормози и праща да искаме алкохол и цигари от магазинчето до нас. Нищо не ни спираше, нито дъжд, нито сняг и в най-топлите дни сме вървяли и в най-студените. 
Бяхме бедни, но щастливи! 
Сега няколко години по-късно живота ни е съвсем друг. Майка ни вече не изнемогва, защото работи в чужбина за много добри пари, имаме кола, не сме затрупани с борчове, мама не е на ръба на отчаянието. Грижи се повече за себе си, по-жива от всякога  и сякаш по-млада..
А относно баща ми, той си е същия и няма намерение да се промени!