Как се провалих


Още помня, когато бях мъничка.. оставена изцяло на гржите на баба ми от майчина линия.
Родителите ми се разведоха и грижите за мен останаха на баба ми. Тя се грижеше за мен повече, отколкото майка ми. Баща ми се обаждаше и от време на време се виждахаме, а майка ми се захвана за живота здраво! Играеше хазарт доста често, а и мъжете също ги сменяше, толкова често. Време за мен почти нямаше.. на работа, в казиното, с приятели навън и пак
същото. Това се повтаряше ежедневно аз естествено растях, всеки ден и буквално моя майка беше баба ми, а не майка ми. Ходех на училище, играех пред блока с другите деца много ми беше тъжно, когато гледах другите деца да идват и да си отиват заедно с майките си, а аз вечно самичка. Баба работеше, като чистачка в един ресторант и много често отивах при нея. И така един ден мама получи оферта за Германия да работи, като преводач нейна приятелка я
беше уредила. Замина тя и аз останах сама, но нищо не усетих, защото и тук и там, все бях сама и без нея. Порастнах и започнах да излизам повече по кафета, барове и т.н., пропуших цигари, излизах с момечта. Ходех по купони, пропих и алкохол, гаджетата ги сменях редовно.. днес с един, утре с друг. Започнах да опитвам и други неща, като секс, марихуана, амфетамин, казино.. общо взето, все лоши работи. Баба нищо не разбираше, майка още по-малко. Татко го виждах, но и той нищо не разбра освен, че пуша. Започнах да правя безразборен секс и да вземам наркотици, като цяло се провалих, а не си представях живота така, когато бях малка.
Днес вече съм на 23 и живея с майка си и баба си в Герамния, взех да се пооправям, в мама промяна почти няма, но се стараее.. по-близки сме и прекраваме повече време заедно.