Ревността - болест или необходимост ?


Във форума едно момиче е пуснало тема, че хванало мъжа си да пише с бившата си, та се замислих за ревността.
Странно нещо е тя. Дали е прекалено развито чувство за собственост или много силна  любов? Има случаи, в които ревността е болестно състояние, превръща се в мания, обсебване, следене и постоянни въпроси, които разяждат и двамата партньори. Но от друга страна, ако не изпитваш никаква ревност, значи ли, че не
обичаш достатъчно половинката си ?
Да разкажа моята история по темата. Не съм била ревнива към мъжа ми, много бързо се събрахме, той беше много настоятелен и вярвах, че наистина е силно влюбен в мен. След време, така се случи, че ползвах неговият телефон, моя беше на поправка, и случайно попаднах на снимки със сърчица, на които пишеше "Обичам те" и "Липсваш ми", изпращани до бившата му. Това е било преди да се запознаем, но пак
ми стана неприятно и признавам, направо си ме заболя. Не искам и да си помислям, ако по време на връзката ни видя подобно нещо. Ужасно е да живееш в съмнения и постоянно да си мислиш дали не поддържа връзка с бившите си.
С друга негова бивша даже сме излизали на заведение заедно. Тя е и моя приятелка, разделили са се преди доста години, но са в една компания и просто се засичахме тук-там. Може би винаги си остава едно наум - дали още изпитва чувства, дали не й звъни, когато мен ме няма. Неприятно е, но ако не си вярваме до къде ще стигнем ?
Когато обичаш някой, не трябва да го задушаваш с подозренията си, но и той трябва да те кара да се чувстваш спокойно и да вярваш, че е само твой :)
Прекрасно е двамата партньори да си имат доверие.
Пожелавам Ви връзки, в които сте си самодостатъчни и не е необходимо да търсите любов и разбирателство навън.
Обичайте се и бъдете щастливи в любовта !