Търся те
Търся те


    Търся те, защото ми се искаше да беше там. Сгъшен в леглото под завивките си. Озарен от юлското слънце. Усмихнат на сън и на яве.  
   Търся те, защото ти беше блян. Беше мечта,
останала неосъществена. Беше реалност, но жестока.
   Търся те, но те няма. И никога няма да те има. Протягам ръце, но прегръщам самотата. Надявам се, но напразно. Искам те, но защо ли!?
   И други ще има, но точно ти ще ми трябваш. И други ще викам, но теб ще очаквам. И нежния допир на други ще дам. Ах, как ми се иска и ти да беше там!
style="text-align: justify;">   Ще те търся с години и времето знам, ще помогне да отмине напразния блян. Тихо ще свети спомен за теб, защото как да забравя трепата с теб?!

   Нека този текст бъде тема за размисъл! Нека бъде насочен към всички загубили някого, независимо под каква форма- фическа, душевна, телесна и т.н Нека си спомним... нека тъгата не надделява. Нека факта, че го е имало този някой, ни накара да се усмихнем поне за миг. 
  Има ситуации в живота ни, които, колкото и да искаме да променим, те си остават там- непокътнати. И колкото и нови по-хубави да имаме, те никога няма да променят миналото и да заличат болката. Затова трябва да приемем обстоятествата. Да се примирим. Да си простим.
     Животът поднася и хубави и трудни моменти. Всеки преминава през различни трудности. Ако за мен е трудно, за теб може да е лесно. Не съди другия за болката му. Не съди за отчаянието му. Ако можеш- помогни му, ако ли не- не му пречи да преживее мига си.