Книгите в 21 век. Отживелица или начин да се откъснеш от тежкото ежедневие!
Книгите в 21 век. Отживелица или начин да се откъснеш от тежкото ежедневие!


Привет на всички! Пиша по една наболяла тема, а именно четенето на книги. От малка помня как всяка вечер майка ми ми четеше най-различни детски приказни книжки и мечтаех един ден като стана голяма да стана принцеса или да покорявам света, втурвайки се в невероятни приключения, да се боря с змейове, хали и дракони, пък дори да мога да вдигна цял един кон, като позната на всички Пипи дългото чорапче (не много момичешки мечти и предствави, но си
бях много щура и дива, като повечето момчета). Изживявах всеки един ден от ранното си детство по приказен начин, което разви до една степен и голямото ми въображение. Днес пък вече пораснала жена на почти тридесет години, отново се губя из страниците (когато ми остане време разбира се след тежкият работен и грижите за моето щуро и диво момченце). Обожавам свободното време, което успея да "изкопая" за себе си и да го прекарам с някой от
страхотните криминални романи на Джеймс Хадли Чейс например. Като, че ли се пренасям в друг свят, в друго време и самата аз съм друг човек. Забравям за проблемите и главоболията, които съм имала през изминалият ден и се пренасям в друго измерение. Всичко това може да продължи дори само един час, но нямате си и идея колко разпуснала психически се чувствам след това! Опитвам се, това изживяване с книгите да предам и на сина си. Той обаче вече е заобиколен от други по-интересни за него неща - милионите детски филмчета по телевизията, за които обаче не мога да кажа, че съдържанието на всички е подходящи за дете на 5 години, но това е друга тема. Да не говорим и за телефоните и таблетите, на които се теглят какви ли не игри, гледат се клипчета и какво ли още не. Като, че ли книгите не са му толкова интересни и когато започна да чета (да се опитвам) то се започва едно бърборене, въртене в леглото, става да вземе еди си какво, защото много му трябва ТОЧНО СЕГА и като цяло става "Мисията невъзможна". И не ме разбирайте погрешно, не съм разрешила постоянно да ги ползва, гледам да огранича достъпа до всички тези споменати по-горе "Дразнители", но когато негово приятелче, му покаже новата игра на таблета си (за бога вече се купуват таблети на 5 годишни деца...) или когато батко му дойде на гости и почне да си "цъка" на телефона, да не говорим, че и двамата с баща му сме почти постоянно с телефоните в ръка (такива са ни работите) просто нямам много голям избор. Надявам се, че като порасне още малко, ще започне да се вслушва и ще му стане интересно, защото знам със сигурност, че няма да съжалява. Каквото и да си говорим тези телефони, таблети и компютри не могат да обогатят знанията ни и да ни развият въображението така, както една книга. Да не говорим за грамотността, това мисля на 100 % се дължи на четенето на книги. Разбира се, ще има и такива, които не са твръде на мое мнение, но нали знаете, всеки има право на мнение. Та в заключение да кажа, че май за повечето хора книгата е отживелица, но за мен си остава начин да се откъсна от реалният свят, изпълнен с нерви и главоболия, та било дори за малко. Надявам се да има и други като мен :)