Нежеланите деца - обществото в очите на изоставените деца


Нежеланите деца често биват изоставени още след първата им глътка въздух. Те не познават топлината на майчината ласка, нито уюта на семейното огнище. Когато социалните работници се провалят с ненавременна превантивна грижа, резултатът е на лице – още едно

дете растящо в приемен дом или Дом за деца лишени от родителска грижа. Дали държавните институции правят всичко възможно за намаляването на изоставените деца и само тяхна ли е отговорността?

Roman","serif";mso-ansi-language: BG">                При много деца изоставянето има предимно физически аспект, който се изразява в системно недохранване ; липса на дрехи, жилище, подслон. Децата, особено в ранна възраст, са напълно зависими от действията или бездействието на родителите си и когато израстват без родителска подкрепа, възприемат света като несигурно, враждебно място, в което не могат да се доверят на другите хора. В следствие на тази липса на доверие, те смятат, че не са достойни за положително внимание и грижа. Незнанието защо си нежелан, чувството на вина и самота се задълбочава без значение дали детето попада в приемно семейство или под опеката на държавна институция.

                Емоционалното изоставяне се дължи на липсата на емоционални условия, необходими за здравословното развитие. Много често децата скриват част от себе, държат се така,  както се очаква от тях само, за да бъдат приети от обществото или попадат в другата крайност - проявяват вербална агресия, провокират хората около себе си.

                Какво подтиква една майка да изостави детето си? Дали истинските причини са бедността и финансовите затруднения или по-скоро липсата на морална подкрепа, страхът от провал, депресията, която е често срещана след раждане? Можем само да предполагаме какво чувстват майките, разделяйки се с рожбите си, но дали би се променила ситуацията, ако обществото в лицето на всички нас, стане по-благосклонно към самотните майки? Когато забележим, че липсва нещо на детето в блока ни, в класа на детето ни, какво ни струва да споделим една дреха, една чантичка с храна? Тези малки жестове вероятно няма да променят значително финансовото състояние на майките, но ще им покаже, че са приети, че някой го е грижа за тях и техните деца.

П.П. Това са мои наблюдения, които не съм споделяла никъде и са резултат от личния ми опит от работата с  деца отглеждани в ДДЛРГ (Дом за деца лишени от родителски грижи) и приемна семейства по времето, когато бях студентка. Мога да пиша много относно пропуските на социалната система...  Липсата на адекватна социална политика и обществена подкрепа е причината и да не желая да упражнявам професията си, въпреки че има глад за кадри за моята специалност. Моля, дайте ми обратна връзка дали тези теми могат да бъдат дискутирани тук или не. С уважение,  Мира Костакова-Петкова.