Тате...


Всеки мъж рано или късно си избира да създаде семейство. Мъжът в семейството е главната упора. Раждането на детето е най - милия дар, който можем някога да получим. Понякога ние майките не забелязваме милите жестове , които таткото прави за нас. Казват че момиченцата от малки са по - силно  привързани към своите бащи. Така е. Не може да се оспори. След раждането да детенце бащите наистина се променят, стават много по отговорни. 
Отговорните родители поемат куп отговорности и ангажименти , за да отгледат и възпитат детето.  Това е един доста труден период. Казват че повечето бащи на дъщерички стават окрилени. Имат дълг да защитават и възпитават малкото момиче...  След дълъг работен ден бащата се прибира в уютния си дом а детето се втурва да посрещне татко си, показвайки емоция колко е щастливо-  все едно не са се виждали с дни. Моментално се започва с
щури игри , веселби  и истински смях от сърце. Тези емоции биха разтопили и най- мъжественият татко. След дълги игри като криеница , гоненица и скачане , мъжът с уморен тон приканва детето да си легне. Гушвайки се един в друг детето с топъл глас прошепва: тате...тате... Обичам те!  А бащата си благодари че Господ го е дарил с най- съвършения подарък на света. Всеки родител си е позволявал да си мисли: какъв ли щеше да е денят ми ако не беше се родило детето, каква ли съдба щеше да ни поднесе съдбата, за какво ли щях да имам цел в живота за да се боря напред... А ето ,че имаме всичко това за което сме мечтали, имаме цел , амбиции и кураж за да сбъднем всичко което ни предстои и това което животът ще ни поднесе.