Да бъдеш или не...
Да бъдеш или не...


Има ли смисъл да пропиляваме живота си  в несигурност? Да вярваме, че всичко ще се оправи от само себе си, да се страхуваме от всичко и всички, а и от себе си дори. Страхът не е слабост, която не можем да преодолеем, защото не можем да си помислим, че сме силни и можем всичко стига да искаме.
Да бъдеш ли цял живот затворен в черупката си защото външния свят може да те нарани? Нима човек не се учи от грешките си? Нима не преодоляваме
страховете си, когато бъдем смели в мислите си има ако не бъдем наранени можем да кажем че сме изпитали всичко в този живот? Така е в живота. Днес имаме всичко, а утре нищо! Днес си тук, а утре бог знае къде. Затова трябва да ценим това което имаме пък било то и малко, не трябва да бъдем лакоми за щастие, пари, успех във всичко. Ако умееш да обичаш и да се бориш можеш да постигнеш много, не всичко но по-добре нещо отколкото нищо. Трябва да
вървим на пред и никога да не спираме, да не забравяме ясните си цели и във всичко да откриваме смисъл. Животът е борба, която всички започват, но малко стигат до края. В една неосъществима мечта можеш да откриеш толкова щастие и късмет, но само ако тази мечта не е за сметка на нечие нещастие. Не бъдете отмъстителни, не съдете другите, ако Вие самите е искате да бъдете съдени и безгрешни, а такива няма на този свят. Така че не правете това което не искате да да Ви направят на Вас. Идеални хора няма затова не се мисли за безгрешен. Да бъдеш добър или не? Да бъдеш ли истински човек или двуличник, лицемер.Ти избираш, но внимавай, помисли преди избора си, защото всичко се вижда и се връща,било то и със закъснение. Дилемата според мен не е трудна. Смислен ли би бил живота ти в лъжи и обиди, без приятели и хора които да те обичат, без любим човек. С всеки ден забравяме кои са малките, но важни неща в живота, кое може да ни зарадва или разплаче. Забравяме какви сме били и не забелязваме в какво сме се превърнали за да бъдем харесвани. Къде остана толерантността, грижата ни един за друг,предаността, любовта и приятелството? Защо не сме истински, а слагаме маски, които не понасяме? Защо предпочитаме да мразим, да отмъщаваме, да бъдем коварни и завистливи, подли и груби с околните? Това ли е по-лесният начин за да премине живота ни? Затова ли ни е даден? Помислете как да бъдем по щастливи. Изживяваме всичко по веднъж, но знаем че за винаги ни остават спомените, били те хубави или лоши. Решаваш да отмъщаваш може би защото ти е писнало да прощаваш или не умееш да прощаваш грешките на околните. Прошката не е слабост, напротив това е нещо, което само един истински и силен човек може да направи.
Всеки има отговори за себе си на всички въпроси. Всеки е различен и отговори много, но да се освободим от маските си, да бъдем чести в този живот, защото той е един единствен. Внимавай как ще го изживееш защото после ще е късно да съжаляваш за отминалите дни и постъпки. Животът е кратък и не трябва да го пропиляваме, напразно да губим време. Не губи безценни мигове във вражда, а се старай да бъдеш щастлив и да правиш и другите щастливи!