Моята страст към гоблените


Здравейте на всички!Искам да опиша с няколко изречения за гоблените и след това искам и  да разкажа за моята кратка история към страстта към гобленарството.Гобленарството е наистина много трудоемка работа,но ти доставя такова страшно удоволствие.Гоблените са магия и пресъздават различни картини върху плат,само с помощта на две вълшебни ръце е изключително.Не всеки разбира от игли,конци,схеми,панами и безкрайно въображение.Гобленарството
отнема страшно много време,много средства и е едно от най-скъпите хобита.И в днешно време има доста запалени гобленарки и бих казала,че изкуството не е за всеки.Все пак трябва да имаш доста старание,желание,усет и да нямаш нерви най-вече. И моята история е,че се запалих по тях още от ученическите ми години,бях тогава 10 клас.Първоначално се вдъхнових от моята майка,която шиеше още първия си гоблен "Китаристката",но в един момент решила да
повери на мен тази задача да довърша гоблена й,поради простата причина,че нямаше никакво време за него,все пак ходеше на работа и имаше домакински задължения.И така с нетърпение исках да ме учи майка ми как се борави с иглата и да почна да шия,като почнах бях със заредена енергия и емоция,беше уникално и неописуемо чувство да се захванеш с иглата и да се запознаеш с най-шарените цветове на конците.Шиех неуморно всеки божий ден и дори вечерно време,така ме зареждаше с такова удоволствие,търпение и спокойствие.Бих определила гобленарството и като най-доброто лекарство. И така се превърна в моята страст,част от ежедневието в моя живот.Шила съм лесни и трудни гоблени със всякакви мащаби 1:1 и 1:4.Най-трудните за мен са гоблените с кръстат бод и най-интересното предизвикателство е,че шиех върху калъфка,наподобяваща картинка със схема-кръстат бод. До сега имам 6 завършени гоблена и съм много горда гобленарка на 30г.