Когато намериш време за себе си...


Ден обикновен, ден като ден - и не съвсем. Ежедневие - ставаш, правиш кафе, храниш бебето, хапваш набързо, миеш чиниите, миеш шишетата на бебето, чистиш, гладиш, пак храниш бебето, после ти да хапнеш и всичко се повтаря. И така ден след ден. Но идва момента! Момента, който си откраднал за теб! Мъжът ти се е прибрал вкъщи и си му поверила тежкото задължение да се грижи за 5-месечното чудо. Като знаеш как сменя памперси, изпитваш леко притеснение,
но пък силно се надяваш, че ще си се прибрала до следващата смяна.
Излизаш, струва ви се като сън. Излизаш всеки ден иначе, но като си с количката има един маршрут, един план, а сега си малко фрии. Или поне така се чувстваш на излизане. Тръгваш и осъзнаваш, че не си чак толкова фрии, защото имаш няколко часа да отидеш до козметичката и да се върнеш. Но пак се радваш, че някак си е различно. Ходиш пеша, хващаш метро, пак ходиш, сякаш никога
не си минавала по тези улици. Различно ти е. Влизаш в салона, поздравяваш и сядаш, гледаш като теле в зеле и питаш: "Това ново ли е?", сочейки към нещо което си виждала много пъти. Но днес сякаш го виждаш за пръв път. Питат те нещо, а ти не чуваш. Отговаряш, но някак с една дума, макар, че имаш много какво да кажеш. Странно! Лягаш на кошетката и сякаш преди не си го правила. Но пък знаеш, че козметичката на която  си се доверила знае какво прави. Иначе боли, но знаеш, че не е от нея, а пустите му косми си растат. Не си ги махала от ...има-няма 100 години :). Идва времето да си тръгнеш и хоп... за малко да забравиш да си платиш