Училището , такова каквото искам да бъде.
Училището , такова каквото искам да бъде.


Училището..Образователната система и сблъсъкът/ срещата ни с тях вече от другата страна, страната на родител..
Тази година дъщеря ми тръгна в първи клас. Радост голяма, за нея, за мен, за нас..
Но за съжаление и тук както навсякъде положението никак не е розово и след седмица две..започнаха проблемите..
Нека ви разкажа преди това, аз в какво училище учих..И то преди 20години! Училище за което мечтаеха моите приятели и
училище, което като завърших казах, че мечтая един ден децата ми да учат също в него....
За съжаляние то вече не съществува, или поне не във вида в който бих искала.То просто е едно от многото..като всички други..
Ще кажете:" какво пък толкова е било това училище?" Да започтем.с това, че не беше към Министерство на Образованието, беше към Министерство на културата.Имаше 12профила т.е специалности -Моден дизайн, Текстил,
Керамика, Театър, Интериорен дизайн, Здравен мениджмънт, Юридически профил, Бизнес Администрация...другите просто не помня.Базата беше огромна. А тези специалности, някои от които направо бяха нечувани в университетите още, направо бяха като бомба за едно СОУПИ/ специализирано училище с профили по интереси/. Учениците бяха от всяка томка на София, но и извън нея.Имаше и общежития към него.Нямаше звънци, да нямаше! Часовете бяха по 80минути, като при студентите..Спорта  т.е часовете по физкултура , беше извън учебно време, като всеки си избираше какво да посещава.Имаше ФИТНЕС!!!, Каланетика, волейбол, лека атлетика, баскетбол..моге би и други, но не помня.Нямахме бележници! Да,нямахме! Имахме СПЪТНИЦИ, така се наричаха специално направени книжки в които краят на всеки месец ни слагаха разпечатка от компютър с оценки, забележки, препоръки и обратна връзка с родителите..Началото и краят на всеки срок ни водеха на зелено/синьо училище където бяхме по една седмица и така се сформираше оценката по някой от специалтите ни предмети.В случаят ппи нас беше живописа.Рисувахме цяла седмица там и така получавахме срочната оценка по живопис...сигурно има и още неща, които пропускам....
И сега да се върнем към реалноста днес, а именно училищата и закоравялата образователна система днес..
Не ми допада това, че масово родителите нямот оцратна връзка т.е липсва комуникация с пряподавателите.Не ми допада, че много от учителите не могат да се изяват и не смеят защото правилата в училището се диктуват от Директорът на даденото уч-ще. Е, да съгласна съм той затова е Директор, но когато те ограничава в собственото ти развитие....Такъв е и сегашният пример.Директора коли беси буквално, не приема чуждо мнение, иновации, предложения....Децата се наказват групово и то с методи от 60-те години....и още и още...Нима е трудно да бъдевсяко уч-ще различно, да ходят децата с желание, да се мисли за тях и развитието им..та аз дадох пример отпреди цели 20години..Не,не е трудно, просто нлтрябва желание!