През бебешките очи
През бебешките очи


Новороденото човече е най-чистото и невинно същество на земята.. 
Необременено.. 
Прекрасно.. 
Гледате го и си мислите: 
През
какво ли ще мине в своя живот? 
Какво ли ще преживее? 
Какво ли ще му се случи? 
Мога ли да го предпазя от лошите неща в живота? 
За съжаление не всичко зависи от родитете. 
Някои неща ще зависят единствено от това малко, все
още, създание! 
Терзанията на родителите са много.. 
Но какво ли вижда то? 
Дали и то си задава въпроси за своите родители? 
Дали и в неговата малка главица препускат мисли за мама, за тати, за живота.. 
Дали осъзнава, че вече е на "белия свят" 
и го очакват много нови неща.. 
Едва ли.. 
Прекалено е малко, за да знае какво се случва..
А какво ще стане като порасне? 
Някога замисляли ли сте се как ви вижда вашето дете? 
Дали ви ви вижда като великан? 
Или по-скоро като свят.. 
Свят, в който иска да потъне. 
Да се сгуши и да заспи в една вселена! 
Това ли е "мама"? 
Свят? Вселена? 
Тя е всичко това.. 
Но как я вижда детето и? 
Иска ми се да погледна през очите на бебе. 
Да видя за първи път 
Небе
Слънце
Трева
ЛЮБОВ
Осъзнава ли това малко човече какво е любовта? 
Ако то смята "мама" за "вселена", знае ли, че то е целия свят за своята майка? 
Какво вижда бебето? 
Вижда ли прекрасните очи на мама? 
Които се взират по цели нощи в него, разглеждайки прекрасното му личице! 
Мечтайки за бъдещето на свето малко съкровище. 
Вижда ли то ръцете на мама? 
Които треперят от страх и щастие едновременно.. 
Вижда ли то устните и? 
Които нашепват "Обичам те!" 
Които целуват малките крачета. 
Вижда ли то любовта? 
Която блика от сърцата на мама и тате, всеки път, в който погледите им се срещнат.
Това малко човече..
Какво вижда то в този огромен свят? 
Вселена? 
Мама? 
То вижда вселена! 
Вижда МАМА!