За или против осиновяването на деца


 За или против осиновяването на деца  от дом, лично аз много искам да осиновя дете, но в интерес на истината процедурите са много сложни, а искам да дам, шанс на някое дете , да има свой дом, майчина любов, уют и разбирателство, но мъжа ми е против, той е на мнение, че първо трябва да си имаме наше дете и след тогава да си осиновим, а вие какво мислите по въпроса, все пак те не са виновни за своята събда, но много ме е яд на такива
родители, защо създават живот ,а  после го захвърлят, а колкко млади двойки се опитвам да си имате свое дете, а не могат , а все на такива безотговори, самовлюбени, недодялани дори хора, имат този късмет, защо трябва да наказват горкото дете, да расте сред непознати, да не познае майчината ласка, любов. Защо хората са толкова безсърдечни, разбрал си , че чакаш дете , ами махни го, да гадно е да го абортираш, но все пак каква вина има то,
защо трябва да го обричат на тази мъка, да не познае своята плът и кръв, защо трябва да наричат други хора мамо и тате?
защо не ползват предпазни средства, толкова ли са невежи, не е нопрмално да създадеш живот и да го захвърлиш, но не се учудвам, хората захвърлят рожбите на свойте домашни любимци та какво остава за собствената си кръв, все пак ние хората сме егоисти, мислим само за себе си, живеем за днес, не мислим за бъдещето си и затова как да оставим следа в нашия живот, да ни помнят с добро, а няма нищо по- хубаво от това, някой да продължи рода ни, къде изчезнаха моралните ценности, къде изчезна човещината в нас хората, защо сме толкова злобни, мрачни и мразещи, защо ? защо , не може ли света да бъде едно по красиво място? но всичко идва от нас, от нашите сърца и душа, когато те са ограбени, явно нищо не може да ги спаси и се погубват като скитници из ноща.