Любовта и нейния край..
Любовта и нейния край..


 Любовта... най-прекрасното чувство!!! Тя те кара да летиш и да виждаш света през "розовите очила"! Когато обичаш, ти забравяш за другите и си обзет от мисълта за твоя любим!! Смяташ, че той е всичко за теб и преди и след него, нищо не съществува.
Всичко е красиво и прекрасно, но идва... КРАЯТ!! Краят на една приказка, а с нея може би и краят на твоя живот...!!! Всичко пред теб се срива!Разрушава се за секунди щастието, което си градил с любимия... Всичко става на прах! Тогава си погълнат от свят, изпълнен със спомени... падаш в бездната на носталгията! Тогава идва истинската болка, сълзите и мъката по това, което няма да се върне... ЛЮБОВТА!! Идва отчаянието и се затваряш в себе
си. Изграждаш една стена, която смяташ, че ще те предпазва от нови разочарования. 

   Но не трябва да умираме от мъка... раздялата е може би за добро! Тя ни отваря очите за околните! Може би точно този, който не сме забелязвали, е истинската ни любов! Всяка болка е урок. Всеки удар ни прави по-силни. Всяка буря калява душата и съзнанието ни. Е, такъв е животът...!! Всяко зло за добро!!! Чрез раздялата получаваме нов шанс от живота... нека го приемем и отворим сърцето си отново. Нека да обичаме така, все едно никога не са ни наранявали. Нека да се смеем така, все едно никога не сме плакали. Нека да даваме така, все едно никога не са ни взимали. И нека живеем така, все едно никога вътрешно не сме умирали!