Истинска история за едно момиченце!


Тя беше много красива! Предстоеше да бъде първокласничка!  Толкова радост имаше в очите и.  Тя имаше дарба пееше уникално и беше много артистична от малка.  Беше усмихната и винаги измисляше по някой забавно нещо което радваше майка и.  Дойде и часът да тръгне на  училище беше в голямо очакване. Първия учебен ден дойде!  Дойде и втория и от там се почна всичко. Момиченцето минавайки покрай чина на едно от
момиченцата в класа без да иска и бутнало като минава молива и това момиченце я ударило и обидило. Нищо сложно до тук, но след това това същото момиченце започнало да я тормози . Тя била подкрепяна от учителите и целия клас я подкрепял понеже била властна. Едната от учителките ги е била гледала като малка така че на това дете не и се позволяваше всичко. Започнали да късат раницата на детето викали и миризлива махай се не я пускали да минава от
никъде удря ли я всеки ден различни деца. Шамари обиди. Майката не спала. Вечер детето скачало на сън и много често плачело. Станало от артистичното дете нервно и комплексирано. Майката не знаела какво да прави но опитала да говори с учители и деца и родители. Искарахте ли я че прави от мухата слон. Тя търпяла година и полвина всеки ден детето и се връщаше и расказваше как я удрят шамари ритане хващане за гушата и т. н. Последния ден се върнало насинено едно от децата я блъснала на чина и се ударила в главата и лицето и и казало хо хо аз съм дядо Коледа и ти желая смърта. Майката многократно е молила учителката за това да вземе мерки а тя е отвръща че си играят децата. В същото време ако някой от тези деца е нагрубено само  се наказват всички. Защото тези деца родителите им са финансово добре богати защото те са на почит а на момиченцето викали бедна. Дори учителката се иска зала че живее в беден квартал и била бедна. За тях средната класа е бедност. Един ден майката не издържала и отишла в директорката стая. С ясното съзнание, че не иска да набеждава никой а само да спре тормоза над детето си. Директорката викнала учителката и видимо с цялата си наглост тази госпожа казала че няма проблем изтъкнати че детето отсъства и видиш ли нямала социални контакти такси това било проблема. А майката си измисляла испаднала в параноя. Предложиха и да викат училищната психоложка и майката се съгласила. Тя обаче влязла от училището с телефон в ръка говорейки с въпросната госпожа на момиченцето. Доближавайки до майката казала че госпожата и се обадила и задала въпрос. Ами вие какво не сте доволни от госпожата тя е добър педагог и човек. На майка и станало ясно, че няма да стане така и всички се подкрепят взаимно като колеги. Беше права. Първото посещение добре мина при психоложката. После влезна в стаята предопредила децата. Добре се получи, но в един прекрасен ден на една от срещите при нея отклонила посоката и започнала да я разпитва с кой била на нова година само с майка си ли.? Искала да я искала лишена от контакти с деца други. На майката това не се харесало. Въпросната госпожа ясно подкрепяла госпожата на момиченцето. Минало се време. В класната стая същото онова момиче я ритуали с тежка топка няколко дена подред в лицето. Тя не нагрубявала само нея а много други деца. Ритала ги викнала им искаш ли да ти потече кръв ще ви убия. И това било игра. В класа имало и едно момченце на което наричали устата с сняг насила. Това също било игра. Майката само гледала детето и се връща ли всеки ден нервно комплексирано и с синини. Майката решила да алармира всички институций за проблема. И сега го обмисля. Детето и е жертва на агресия а учителите нехаят и одгоре на това искарват нея че прави от мухата слон. В тази история са пропуснати много съществени неща и случки.Щом има агресия в училище трябва веднага да се работи а не да се пренебрегва проблема. Мили хора това е много лошо отнема много енергия и нерви но децата ни трябва да учат в спокойна среда и тази майка няма да спре докъто не я осигури на детето си!