Детската градина


font-variant: normal; font-weight: 400; letter-spacing: normal; orphans: 2; text-align: left; text-decoration: none; text-indent: 0px; text-transform: none; -webkit-text-stroke-width: 0px; white-space: normal; word-spacing: 0px;">Децата, които тръгват на детска градина са ми много мили и им съчувствам, защото съм минала през това голямо изпитание и имам съвсем ясен спомен за него. Много е тягостно чувството да си оставен съвсем сам почти цял
ден сред непознати, които на всичкото отгоре си мислят, че имат правото да ти навлизат в личното пространство и да ти налагат волята си.
В началото времето минава много бавно. Броиш часовете и минутите, които остават, докато мама или тате те вземат. Чувстваш се като на заточение - малък и безпомощен. Започваш да придобиваш убеждението, че животът е труден и съвсем не толкова прекрасен, колкото си мислел преди.
Ясно е, че хората, които работят в детските градини и училищата, имат огромно влияние върху психиката на децата. Същите тези хора влияят и върху личностното развитие на поверените им малки хора. Затова е хубаво да съберем достатъчно информация за учителите и персонала в детската градина, в която възнамерявате да запишете детето си. Хубаво е, че днес има достатъчно детски градини и изборът е голям. В тях има качествен персонал и децата ни се чувстват прекрасно.
Много родители не са наясно как да подготвят детето си за тръгването на детска градина. Малките деца се чувстват толкова зависими от родителите си, че рязкото отделяне от тях и попадането им в напълно нова среда сред непознати хора ги кара да се чувстват безпомощни и изоставени. Подходът към страдащите деца в детските градини често е погрешен, което задълбочава проблема.
Робуването на предразсъдъци, свързани с дисциплината, без да се търси смислено хуманно решение, е сериозен проблем в много семейства, детски градини и училища. Съществуват много остарели правила, които би трябвало да бъдат преосмислени. Агресията (психическа или физическа) е недопустима при възпитанието на децата. Редът и правилата би трябвало да се въвеждат спокойно, с отворен ум, с много обяснения и най-вече с усмивка. Както вкъщи, така и в учебните заведения авторитетът на възрастния би трябвало да се крепи на вътрешна сила и духовност, на мъдрост, толерантност и доброта.
Като принуждаваме децата да спят, когато не им се спи, ние ги учим да не се вслушват в собственото си тяло, да не се вслушват в неговите сигнали. Аналогичен е проблемът с принудителното хранене. 
Възрастните настояват децата да спят толкова много основно поради две причини. Първата е подвеждащото убеждение, че колкото повече детето спи, толкова по-здраво ще бъде - ако може по 14 часа в денонощие. Другата причина е, че възрастните просто искат да си починат. Естествено има и други начини това да се случи - като обезопасят определено пространство о оставят детето да избере с какво да се занимава самостоятелно - с игри, рисуване, слушане на музика и други подобни.
В детските градини решението е децата, които не са заспали до 20-30 минути след като са си легнали, да бъдат изведени от спалното помещение и да им бъде предоставена възможност да се занимават с нещо интересно. Така няма да пречат на останалите и самите те няма да се отегчават.