Елда
Елда




„Черен ориз” както е наричана в Индия, а в другите държави може да я срещнете като „черна пшеница” е всъщност плодно семе от семейството на ревена и по никакъв начин не е свързана с пшеницата – и тук я знаем като елда.
Елдата се преработва в брашно, под формата на жито или юфка. Използва се доста често в традиционни европейски и азиатски ястия. Житото от елда се ползва по същия начин, по който и
ориза. Зърната имат неправилна форма и обикновенно са кафяви. Елдата се отглежда главно в северното полукълбо, в Централна и Източна Европа, Русия, Казахстан и Китай. Тя стана много популярна в много страни, поради нейните ползи за нашето здраве. Съдържа в себе си 8 основни аминокиселини, като най-голям процент е лизина. Лизина, както е известно, играе ключова роля при производството на колаген, който пък ние от своя страна, като организъм, не
можем да си произведем. Тя също така е богата и на фибри, а хранителната й стойност е значително по-висока от тази на други зърна. Въглехидратите са основния хранителен компонент на елдата, но тя също така съдържа протеини и различни минерали. Доказано е също, че подобрява контрола на нивата на кръвната захар. Най-интересното е че тя, не съдържа глутен и съдържа доста витамини  от група В, Е, А и С. Освен всичко това, тя е много бедна на мазнини и е напълно подходяща за диетичен режим. Също така намалява високото кръвно налягане и холестерола.
КАК ДА КОНСУМИРАМЕ ЕЛДАТА?
Определени храни трябва да се консумират по правилния начин или по-възмножно най-добрия за здравето на организма. Такива храни включват всички бобови, зърнени, дори и безглутенови, всички брашна, ядки и семена – те са изключително тежки за нашата храносмилателна система. Някои от тях съдържат в себе си така наречените ензимни инхибитори, други фитинова киселина и общо взето тези елементи пречат, когато са в нашия организъм, да се разградят протеиновите молекули.  А неразградените протеинови молекули не са благоприятни за нашия организъм. Разбира се може да предотвратим това след накисване, покълване или ферментиране. Ако се храните доста често със бобови и зърнени култури, то накисването е най-ефикасния метод, защото зърната са покрити с вода и там не може да виреят вредни елементи и мухъл. Защо е важна тази цялата процедура. 
Отдавна се смята, че има връзка между чревните инфекции, алергиите и автоимунните и възпалителни заболявания. Открито е, че при инфекция на тънкото черво се отделя зонулин, който отслабва чревната лигавица. Чрез нивата на зонулина може да се определи дали страдате от състоянието пропускливи черва. Този проблем обикновено е свързан много фактори, като прием на антибиотици, недостатъчен прием на ферментиращи влакна, високовъглехидратни храни, хроничен стрес и хронични инфекции. Сред тези фактори се нарежда и глутенът, които най-често се съдържа в зърнени култури (ечемик, ръж). Ако страдате от проблема на пропускливите черва, то най-вероятно сте предразположени и към по-сериозни заболявания, които се активират при приема на млечни продукти, зърнени храни и други храни, които имат свойствата да водят до възпаление. Също така при контакт с токсини от околната среда и мухъл се повишава риска към подобни нездравословни състояния. Хубаво е от време на време да се опитваме да възстановим тази чревна бариера. Много полезно е пиенето на вода, за да се предотврати дехидратация, също така приема на плодове и кълнове. Елдата от своя страна също благоприятства за безпроблемните процеси в човешкия организъм – съдейства за изхвърляне на токсичния амоняк, участва в синтеза на аминокиселината креатин и също така е доказано, че има психотопно действие благодарение на своята съставка агранин ( който подобрява настроението ).
И така, освен всички целебни качества на елдата, тя се отличава и с вкусови такива. На пазара могат да се открият кафява и зелена елда, като кафявата най-често е бланширана. И двата вида могат да се консумират след варене, като бланширана се вари по-бързо. Разбира се, може да се консумира и сурова, но след предварителна подготовка за това. Вкусовите й свойства са идентични  със сварената елда.