Да живееи в града или идвън него? Плюсове и минуси.


Все по-често се говори за това дали да живееш в града или извън него.София се разраства все повече, не само като брой население, но и чисто териториално. Села и малки градчета до Софшя  които до преди години са били отделни общини и области, сега са към град София.Инфраструктурата е все по-добра и доста хора пътуват от там.за работа, образование и дори социален живот без никакъв проблем.
С моят съпруг като младо семейство се сблъскахве
и ние с този казус. Чудехме се къде, в града или в близост до града, където е по-спокойно и по -тихо.
След дълги размисли продадохме апартамент в централната част на София и закупихме къща на 40км от центъра на София, в град водещ се област София.
Естествено, като всяко нещо има своите плюсове и минуси. Приемахме всичко до появата на детето. След това започнахме да мерим на везните кое е повече, плюсовете или минусите , за
нашето семейство лично.
Плюс е спокойствието.Огромният ни двор, тишината и това, че не се съобразяваш с многото съседи, както в блока. Тоест наистина има т.н. самостоятелност.
Минус е времето за път.На нас пътувайки с автомобил, от вкъщи до работа, като работим в центъра на София ни отнемаше около 40 минути.С градски транспорт около час, по някога и повече. След появата на детето, това си бяха сумарно около час и половина- два, време в път.А това време можеше да е прекарано с детето.Места в детските градини има и поне това не седи като проблем.Дъщеря ми тръгна на ясла. Тук плюс е, че бяха малко деца в група, а в софийските почти двойно повече. Минус- в 17часа в  градината нямаше никой и държаха да си вземеш детето.Ние работиме с моят съпруг до 17ч и в най-добрият случай ни трябва 40минути до там. Та така се наложи да наемем и плащаме на жена, която да я взема. Допълнителните дейности са силно ограничени и да запишем детето на спорт освен пътните разходи ни трябва и време за да я заведем. Като цяло пътните разходи са в повече. Малката общност и това всеки да познава всеки не ни се понрави.Все още някак си години назад се развива всичко там.  Не ми допадна мисленето на хората, това че голяма част от бащите се подиграваха на нашият тати в градинката, че е с бебето, докато те пият бира и гледат жените си. Мъжете масово бяха такива. Детски центрове няма, 1 площадка..
И така в един момент за нас минесите бяха повече след появата на дедето и в името на неговото развитие и обучение, решихме,  че  трябва да се върнем отново в града.
Така след 4години там се върнахме в града.Детето ходи на предучилищна тук и веднага сравнихме това, че тук работи до 18.30, с работното време там/макар и неофициално/
Пътят ни до работа е 15 мин.с кола, а с градски транспорт най-много 30 минути/.Възможностите за спорт, уроци и школи за детето са безброй, и съответно тя ходи.Имаме повече време всички заедно и лично за нас и нашето семейство, това е вариантът. 
Да, с нетърхение си ходим в къщата извън града, но тя стана вила..
Та така, лично с опита и живеене на две места, за нас по-добрият вариант докато сме млади и децата малки е категорично  ГРАДЪТ.