Елда - начин на приготвяне
Елда - начин на приготвяне


Начин на приготвяне:
Елдата се накисва с 300 мл. вода за минимум 6 часа или за една нощ. След това се измива, отцежда се и се слага в купа. Добавят се накиснатите ядки и семена, меда и канелата. На снимката е използвана бланширана кафява елда. Тя повече си пасва с канелата, а ароматът й далечно ми напомня на този на безкофеиновото кафе. Ако решите да използвате сурова зелена на цвят елда, ще трябва да я накиснете за по-дълго,
около 10-12 часа.
Според мен вкусът на едлата си пасва добре с орехи, леници, бадеми, ленено семе и слънчогледови семена, но зависи и какъв вид елда ще използвате (кафява или зелена).
Елдата е много благодатна за консумиране без варене, а вкусът е идентичен с този след термична обработка.
Елдата поема много вода, както се вижда от снимката
 Алергичност и странични ефекти: Не е излишно да се посочат и
възможните нежелани ефекти, които могат да възникнат при някои хора.Първо това е рискът от алергии. Ако сте алергичен към елдата, изяждането й или вдишването на аромата й, може да доведе до нежелани реакции, като гадене, повръщане, треска, замаяност, задъхване, загуба на говор и усещане за затваряне на гърлото. Възможните алергични реакции могат да са тежки, включително животозастрашаващ анафилактичен шок.
Могат да настъпят и храносмилателни проблеми. Елдата съдържа 10 гр. диетични фибри на 100 гр. Това количество фибри може да предизвиква храносмилателни симптоми като образуване на газове и спазми при определени индивиди, особено хора с болест на Крон и синдром на дразнимото черво. Определянето дали ще настъпи дразнение е индивидуално.
Елдата е склонна и към гранивост, заради относително високото си съдържание на мазнини, повече през горещите летни месеци. 


Основната полза от накисването на суровите ядки и семена е в премахването на естествената им защита, под формата на ензими инхибитори, които ги предпазват от покълване в среда, неподходяща за развитието на цялото растение. В накиснатите ядки се образуват храносмилателни ензими, витаминното и минерално им съдържание се увеличава, а консистенцията им става мека. Всичко това улеснява храносмилането и пълноценното усвояване на съставките им от човешкия организъм. Видимо увеличават обема си, а вкусът им се доближава до този на прясно откъснатите ядки.
СЛОЖНО ИЛИ НЕ?
В първия момент изглежда изключително сложно да накисваш ядки и семена. Истината е, че много лесно се придобива навик. Обикновено се накисват вечер, а се използват през другия ден. Но е възможен и обратният вариант – накисват се сутринта, а се приготвят вечерта. Някои ядки, като кашуто, изискват много по-малко време за накисване и са спасение, ако сме забравили да си подготвим други за през деня. Дори можем да ги изкиснем в офиса. Покълването отнема няколко дни в повече, но и с него се свиква лесно.
НАКИСВАНЕ В 5 СТЪПКИ
1. Процесът по накисването започва с измиването на ядките или семената.
2. Слагат се в порцеланова/стъклена чаша или буркан.
3. Добавя се необходимото количество вода. Минимумът е 2 пръста над ядките или семената. Но бадемите, лешниците, кайсиевите ядки, елдата и нахутът изискват много повече. При тях съотношението е до 3 части вода към 1 част продукт.
4. Оставят се да киснат във водата, за необходимото време, посочено в таблицата по-долу.
5. След това водата, в която са изкисвани се изхвърля, а самите ядки или семена се измиват няколко пъти. В нея са всички инхибитори, които ги правят трудно смилаеми. От този момент са готови за употреба или се оставят за покълване.
 ПОКЪЛВАНЕ
Покълването изисква периодично разбъркване и поддържане на влажността. Може да се прави в буркан, дълбока чаша или в чиния. Всеки сам намира най-лесния за него начин. Семената и ядките не бива да се оставят във вода, а да са леко влажни. Обикновено можете да се ориентирате за начина на покълване и от опаковките на продуктите, предназначени специално за това