За моят скъп Татко!


Искам да ви разкажа какъв човек беше моят баща мил , добър,отговорен, грижовен татко. Добър съпруг на майка ми уважаващ жената до себе си подкрепящ я във всичко бяха един за друг двама души, които много се обичаха! Моят скъп баща винаги с каквото може и когато може помагаше на всички! Той беше много работлив , не чакаше някой да му помага за каквото и да е било просто се захващаше и си правеше всичко сам! Не искаше нищо от никого, когато можеше
той си копуваше каквото ще му трябва не разчиташе на хората за инструменти и други неща. Той искаше да си има каквото му трябва не да се моли на хората. Но в един хубав ден той наистина разболя се от грип.Ходи на доктор изписаха му лекарства, но температурата така и не спадаше поддържаше висока температура. След ,което майка ми го заведе отново на доктор въпреки, че баща ми не искаше , защото той не обичаше да ходи много по болници. Казаха му ,
че има кучешка тения. Но майка ми реши , че трябва и второ мнение по болестта да се попита и друг доктор. Заведи го на друг доктор и там за огромна жалост му казали, че има рак на белия дроб...Милия ми баща е казал на майка ми да не ми казва да не ме притеснява , но майка ми не може да скрие това от мен и ми каза. Майка ми всичко,което чуеше,което и казваха за ракът всичко копуваше и даваше на баща ми да пие. Баща ми ходеше на химиотерапия всеки месец уж да му помогне за справяне със коварната болест. Всеки път когато се връщаше от химиотерапията той беше много изтощен. Милият какво ли не изпи какви ли не лекарства не изпиваше , за да се оправи и да бъде по-добре. Беше слаб , но от тези химиотерапии стана още по-слаб кожа и кокал. Толкова много мъки преживя .Трудно ми беше да го гледам така изтощен , не беше весел както преди много много трудно и мъчително беше всичко. Той беше много много добър човек аз много съм му благодарна,че ме е възпитал да бъда добра, мила ,грижовна ,работлива и на много други неща. Той беше много много скъп за мен опората както за мен,така и за майка ми. Последната седмица преди да почине той е усещал , че си отива. Извика ме при него да го снимам, да му пусна любимите песни да чуе за последните път милия ми татко. Баща незаменим , ако има втори живот пак бих искала той да ми бъде баща. Трудно беше докато мине време , но той остава завинаги в нашите сърца, дори и да не е сред нас живите. Поне се отърва да не се мъчи с тази коварна болест и се надявам ,че сега е на хубаво място. Част от сърцето ми е празно без моя мил баща , но аз знам ,че той е винаги с мен! Той за мен беше всичко! Радвайте се на това ,което имате ценете ,уважавайте и обичайте семействата си те са всички никой и нищо не може да ги замени!