Твоят Ангел


И ето отново съм сама с мисълта за теб. Сълзите се гонят една след друга, размазват грима, който подчертаваше влюбеният ми поглед. Сърцето свито на кълбо, разбито плаче то за теб и се моли всичко да е сън. Цигара след цигара, водката намалява, а болката в мене-расте.. Отново започва онази песен-нашата, на която бяхте толкова щастливи заедно.. чувствам се толкова самотна.. а знаех, знаех, че не трябва да се влюбвам в теб, знаех, че ще ме нараниш,
но въпреки това аз те обичах и продължавам да го правя, а ти дори не мислиш за мен! Изтрил си ме от мислите си, така както изтриваше червилото от устните ми.... С твоята риза бърша и поредната пролята сълза за теб. Само тя, само ризата ми остана от теб. Твоят аромат още е по нея и разнася се из цялата стая. Това ми остави ти-риза, която сега ще облека за да те чувствам по-близо до себе си. До сърцето си. Това ми остави ти, а аз ти ддох сърцето
си..
Влизам в банията и взимам ножчето. Тихо изричам името ти и натискам ножчето на дланта на другата си ръка. Кръвта се слива с водата. Усещам болка по-поносима от болката в сърцето, от раните след теб. Повалям се бавно на земята и с последни сили изричам „обичам те”, но теб те няма...
„Ето ме аз вече съм Ангел. Аз ще те пазя и няма да позволя да ти се случи нещо лошо. Дори и вече да не можеш да ме видиш, аз винаги ще бъда до теб. Исках да разбереш, че аз без теб не живях, а просто съществувах.
Твоят ангел винаги ще те обича”.