Баба Марта


Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името й е свързано с името на месец Март. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ти е непредвидимо зла. С Баба
Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичаи, е закичването на жени, моми, деца и млади животни с мартеница на първи март. През целия месец се извършват обреди за прогонване на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои пролетни птици. Обичаят за връзване на мартеница произхожда от древните българи, чиито ханове са връзвали с бели и червени конци съплеменниците си за бойна
сила, здраве и дълголетие. Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България обаче  се връзват още и на млади животни и на дървета. 
Най-страшната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и прострелян навън червена тъкан - покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността й към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен конец най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън "да ги види Баба Марта и да се зарадва", старите жени не трябва да излизар, защото "ще разгневят Баба Марта". 
В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания. 
Ритуалното използване на червени и бели конци, тъкани, ленти, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият - нейният син ( слънцето, отвъдния живот и вечността). Най-старият са източниците, описващи как българите са били окичвани с бели и червени конци от техните ханове за здраве, сила и дълголетие. Така става ясно, че най-вероятно празникът е изначално български, произхождащ от годините 580-630-та след Христа. От Азия - континента, в който първоначално живеят българите - традицията се пренася в Европа с преселението на голяма група българи начело с Хан Аспарух. Традицията се спазва до днес и на териториите, които са били български - част от Румъния, Македония, част от Гърция, Сърбия, а също и в една част от днешна Русия.
Честита Баба Марта!!!