Виртуалната реалност и нтернет - философски проблеми на глобалното общество
Виртуалната реалност и нтернет - философски проблеми на глобалното общество


Виртуална реалност е термин, означаващ „нереален свят“, който се създава чрез компютърни системи и аудио-видео апаратура. Тя не съществува физически, а се създава чрез информационни технологии. Все по-често обаче започва да се възприема като нефизическа реалност, защото замества реалността, макар и често да бъде нейно реалистично или изкривено копие.
Основен акцент при виртуалната реалност са образите, създавани върху монитор или
очила. Привнася се звук, който допълнително засилва въздействието за реалистичност. Човекът заживява със съзнанието, че е част от оживелия свят и именно поради това е изцяло отдаден на вижданото и чуваното.
Човекът, в повечето случаи, е този, който може да управлява случващото се, а често е и негов дизайнер, защото той е този, който решава какво да се случи. Цялото новаторство и творчество дотолкова карат човека да му се посвети, че
дори и когато е в реалността, той пак мисли за виртуалната реалност. Много често привнася елементи от нея в реалността или най-малкото виртуалната реалност оставя отражение върху него, което оставя своя отпечатък в реалния живот. Това рефлектира на начина му на мислене, на поведение, на изразяване, на обличане. 
В един момент човекът хем е част от света, хем живее в мислите си в едно паралелно пространство, на което посвещава част от свободното си време, цялото си свободно време или краде и от времето си, което трябва да отдели и за други дела. В някои случаи превръща виртуалното пространство в работа, която му носи доходи и така съчетава работата с удоволствието.
Факт е, че виртуалното пространство се разширява в съзнанието на хората и в един момент става неделима част от него. Първоначалната му идея на създаване еволюира, за добро или за лошо, и по този начин се стига до нещо коренно различно, което непрекъснато расте и се надгражда. Човекът създава едно технотронно общество, с цел да подобри стандарта на живота си, но и става зависим от него. Плаща скъпа жертва на технологиите.
На практика е доста сложно да се създаде пълно усещане за реалност във виртуалната среда и това е свързано с процесорните мощности, необходими за създаването ѝ.
Термини като „интернет“, „виртуална реалност“ и „интерактивна телевизия“ са нещо нормално в речника на човека. Нормално и неделимо. Дори вече е немислимо да няма интернет, виртуална реалност в ежедневието на човека.
 Миналата година една от темите, които фондация „Комунитас“ даде като възможност за писане на учениците, борещи се за стипендии, бе „Денят, в който интернет спря“. Темата звучи като настъпването на апокалипсис. Сякаш са преподредени обективните дадености и е настъпил хаос.
В един момент виртуалната реалност вече е станала друга реалност, защото тя взаимодейства с човека и показва вид изкуствен интелект. Предизвиква определени реакции, формира емоции, формира и съзнание.  Развитието на подобна сфера променя изцяло съществуващата реалност.
Виртуалната реалност се разглежда в два аспекта: хуманитарен и технологичен. Хуманитарният е свързан с разработването на един виртуален свят в хуманитарната сфера. Технологичният аспект  е свързан с новите възможности на технологията в различните сфери, в които тя има приложение.
Тази нова реалност поражда множество въпроси за това в каква посока тръгват хората и в някаква степен не страда ли човешкото в тях. Защото новата реалност е донякъде алтернатива на човешките отношения, замества общуването, разговора очи в очи. На хората вече като че ли им е много по-лесно да общуват с другия, без да го виждат, да избягат с някого или с някои извън реалното и да станат част от една нова реалност.
Човекът винаги е имал нуждата да бяга от реалността, да се самовглъби и да стане създател на един нов различен свят. Той чете книга, разглежда картина, любува се на построеното, съзерцава пейзажи. Всичко това е момент, в който се дистанцира от познатото. Явно носи в себе си тази необходимост. Тя се е зародила в хода на неговото еволюционно развитие и се е стигнало до там за кратко да се „самоизключва“ от света на другите, макар и физически да остава в него. По същия начин и виртуалната реалност става все по-популярна. Толкова популярна, че за нас, хората, тя вече е истинска.
Технологията ни предоставя все повече иновации и ни дава все по-убедителни доказателства, че виртуалната реалност е неразделна от човешкото битие. Онази емоция, което е изглеждала немислима и за която човек знае, че никога на практика не би могъл да изпита, е възможна благодарение на тези реалност. Той може да покори непознати светове, да бъде на морското дъно, да премине през пустинята или да изкачи най-студените и снежни върхове. Но това е само началото. Технологията няма как да бъде забавена, защото технологията създава технология. Като принципа на лавината- всяко нововъведение води след себе си ново и ново. Запълва брънката и човечеството върви напред.
Философски погледнато, виртуалният свят несъмнено има и своите слабости. Той често заменя човешките отношения, девалвира ги. Има много примери, че виртуалните отношения заменят истинските. Има и много примери, че виртуалните отношения убиват истинските.
Мнението, че с виртуалния свят човек става все по-самотен, защото няма нужда от общуването с другите, се изповядва от мнозина, но това е негов личен избор  и като съзнателен индивид той е този, който трябва сам да реши своето бъдеще.
Трябва да се отбележи фактът, че човечеството се нуждае от виртуалността и поради друга причина-да избяга от проблемите, които го съпътстват. Онези проблеми, които тук са нерешими няма как да изглеждат нерешими във виртуалното пространство, в един вълшебен свят. И слабият човек  в настоящето се чувства силен, даже вездесъщ във виртуалния свят, защото той е този, който решава съдби, гради настоящето. Той е вседържецът, който получава онази естетическа наслада и се връща опиянен от възможностите си в реалността. 
Виртуалният изкуствен интелект ще бъде допускан като партньор все по-често в човешкото съзнание, за да се стигне до така наречената „обединена реалност“-два свята-реален и виртуален в едно.