Моята първа среща с кафето


Връщам се в годините,когато бях ученичка в Икономически техникум-Ямбол и живеех на квартира у възрастна дама с аристократично потекло.Разбрах всичко това по подредбата на дома и,изтънчените тоалети,поведението и,начина на общуване.Във всичко,което тя правеше влагаше страшно много усилия,дори в това да приготви една обикновена вечеря или обяд.Всичко трябваше да бъде изпипано и без никакви забележки.Всеки ден тя си устройваше среща с приятелки,на
които задължително поднасяше кафе.80-годишната домакиня беше наложила стриктен ритуал.Приготвяше кафето с финес и много търпение,поднасяше го в нежни малки чашки с много стил и елегантност.А то вървеше с бяло сладко-в малки кристални чинийки с малки лъжички и непременно с чаша вода.След изпиване на кафето следваше задължителното"гледане на кафе".Една сутрин приятелките на възрастната дама отново бяха поканени на сутрешното кафе.Тогава поканиха
и мен.Радостна ,но много срамежлива присъствах на тяхната среща.Дамата сервира кафе и на мен.Опитах и ми хареса.Тогава разбрах,че срещите им некък не са скучни .Дамата,у която живееж спокойна и сигурна в движенията си и познанията си тя обръщаше чашката,а наоколо вече цареше пълно мълчание и очакване.Поглеждаше мътеницата и тайнствено започваше гледането.Казваше все интересни неща,разчиташе някакви образи и фигури в утайката.И все така се случваше,че познаваше.В такава компания изпих своето първо кафе,за да остана ревностен почетател за цял живот на кафето.За съжаление дамата отдавна вече се спомина,но остана в моите спомени именно с моето такава..И до днес просто не се чуствам добре ако не изпия двете задължителни за деня кафета,но някък ми липсва бялото сладко на онази дама и никога не е същото като онова време.Всичко е различно,а може би самите времена са различни и всичко останало.Сега разказвам и на внуците си и те с интерес слушат.Точно затова реших да я споделя и с вас.Надявам се да е било интересно.Незнам дали вие помните своята първа чаша кафе,но ако е така бих се радвала да я споделите.