Да съхраним и опазим България и българското


Магия, сън, какво ли бе, което изникна пред очите ми. На където и да погледнеш, на където и да се обърнеш срещаш само красота. Природата на нашата родина е уникална. Тя съчетава в себе си море и планина, красиви малки островчета, заливчета, сгушени в крайните склонове на величествена планина. Красотата на българската природа е всепризната. Много български автори са

я възпяли, в своите произведения, и много български художници са я изваяли с четките си на платната и по този начин са я обезсмъртили за бъдещите поколения. Чужденците, които посещават България също остават изумени от нейната неземна красота на природата.

Нека поговорим обаче и за всичко друго българско, което ни кара да се чувстваме горди от факта, че

сме българи. Горди от привилегията, че сме родили тук и сме потомци на един горд народ, чиито силен дух и вяра никой не успял да сломи. Нека си спомним за това как българите успяха в много по – трудни времена от днешните, във времето как да се изразя - „ робство“, „ иго“, „ присъствие“( тези думи вече станаха забранени), успяха да запазят и съхранят традициите си, културата си, езика си и религията. Нека си спомним с гордост, как българите от него време въпреки всичко са успели в не леката сизадача да опазят българщината. Свободата на народа и родината е била единствена цел в живота на всички онези герои, дали живота си за отечеството. За тях личното щастие се преплита през призмата на общото. Ако народът не е свободен, ако е угнетен, преследван, всекидневно смачкван и тормозен за какво лично щастие може да се говори. Трябва да се чувстваме много горди със своите герои, борци за свобода.

В днешно време обаче политици, общественици, силните на деня азано най – общо се опитват да подменят, дори и унизят делото на тези велики мъже. Опитват се съзнателно да подменят историята ни и по този начин да подменят паметта на българина. В училище, в учебниците по история не бивало да присъства формулировката – турско робство, иго, те вече са подменени с фразата – турско присъствие. Имам чувството, че след още няколко години ще учат децата ни, че просто сме имали петстотин години гости от Турция. Че те не са определили развитието ни, историята ни и живота ни цели пет века.

Подменят и по старата ни история. Историята за славните български времена. Когато за България и българите се е говорило с почит и уважение. Забравяме и отричаме постиженията на най – славните ни владетели, доказали се в световен мащаб.Всички помним Симеон, Борис, Крум Аспарух, нарочно не ги подредих в хронологична последователност.

И днес както и преди години има талантливи българи, които прославят родината ни в цял свят. Но някак си не им се дава поле за изява и не им се обръща достатъчно внимание. За нас по – важно е в новите да чуем лошите вести, отколкото да се порадваме на успехите, на своите събратя. Не умеем да ценим истински стойностните неща, които ни заобикалят.

Има хиляди българи, които са най – добри в своите области и заемат челни позиции в съответните класации, но ние дори е знаем имената им. Има хиляди българи, които спечелват състезания, турнири и конкурси в своите области, но ние дори не сме чували за тях.

За нас е по – важно да направим разбор на политическия живот у нас, по – важно е да обсъдим кой колко е откраднал, но не и да осъзнаем собственото си богатство. Може би на последък имаме напредък поне по отношение на фолклора си. Забелязва се, че все повече българи се записват и тренират народни танци. Това е хубаво и е начин да съхраним обичаите си, традициите и фолклора. Не бива да се опитваме да променяме колорита и темперамента на българина, та нали точно това ни прави различни от другите.

Не бива да позволяваме, да мълчим и да търпим, когато виждаме, че в читанките за втори клас, вече има много малко български народни приказки, а те са подменени с ромски и турски. Не бива да търпим. Не такъв е българския дух. Нека се събудим и покажем, че не сме съгласни с това. Не могат да ни казват, че левски, Ботев и Вазов трябва да бъдат извадени от учебниците, защото пишели и казвали, че имало турско насилие. Но защо питам аз си затваряме очите, че насилие наистина е имало? Но то няма и как без насилие да наложат себе си над един такъв свободолюбив народ като българския. Да не говорим, че те са били жестоки един към друг, а камо ли към нас.

Идеята на статията ми е ,че трябва да пазим и съхраняваме всичко българско и родно. Да пазим и обичаме родината си, защото само така ще можем да я запазим и да запазим идентичността си като народ. Трябва винаги да помним думите на дядо Паисий „ О неразумни юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин“ Винаги с гордост трябва да заявяваме, че сме българи, така ще съхраним и опазим България.