Господи,чуваш ли ме?
Господи,чуваш ли ме?


Една християнка се оплакала на духовника си:
”Много са скърбите ми в живота.
Бял ден не съм видяла. 
Толкова нещастия съм претеглила! 
И сега, въпреки че всеки ден се моля на Бога, пак много страдам. Господ като че ли не ме чува. 
Той повече помага на ония, които не Му се молят или даже съвсем не вярват в Него. 
На тях им
върви. 
А аз се моля и полза няма. 
Понякога в крайно униние почвам да викам: 
”Господи, чуваш ли ме?”
Свещеникът ѝ отговорил: ”Не си права да мислиш, че Бог не те чува и не ти помага. Той те обича. С Неговата благодат ти досега живееш. Той чува молитвите ти. Няма нечути молитви, макар че има някои неизпълнени. Ако се бави да ти помогне така, както ти сега желаеш това, то е затова, защото
Бог иска да ти помогне още по-божествено, да ти помогне така, както ти утре, когато станеш по-мъдра, по-духовна, сама би желала да ти бъде помогнато! Ти сега искаш да се избавиш от временни страдания и затова се молиш усърдно. А Бог иска чрез временните ти страдания да те избави от вечните. Той ти готви велика радост на небето, от която ти можеш да се лишиш, ако нямаш благодатни страдания и ако се увлечеш по греховните радости на земята, както правят невярващите. Не мисли, че Бог помага повече на онези, които съвсем са Го забравили и даже отрекли. Тяхното земно благополучие е тяхната гибел. Сега на тях завиждат, но после те ще завиждат. Потърпи докрай и ще видиш Божията милост в твоите временни страдания, както и Божия съд в тяхното земно щастие. Твоите страдания, както и техните радости ще свършат. А после? Каква ще бъде участта на нечестивците, ако не са се покаяли? И обратно – каква ще бъде твоята безкрайна радост, ако си понесла безропотно страданията докрай във вярност на Бога и в благодарност към Неговия дивен Промисъл! Бог не само с тебе постъпва така. Той и към най-близките Си любимци – светците – е бил често пъти загадъчно неотзивчив. С това, че не е изпълнявал веднага молитвите им, Той искал да изпита тяхната вярност, тяхното търпение и постоянство в молитвата. Знаейки, че придобитото по лек начин не се цени много, нито се пази зорко, Той чрез отлагане да изпълни молбите им искал да ги научи високо да ценят полученото чрез молитвата и да го пазят като зеницата на очите си.”
Като казал това, свещеникът продължил: ”Един монах, който имал дарованието явно да вижда своя ангел-пазител, паднал в голям грях и бил наказан от Бога със загубването на тази благодат. Тежък мрак се спуснал над душата му. Цели четиридесет и девет години той се каел пред Бога в неутешима скръб, борейки се с мислите на отчаяние. Чак на петдесетата година той пак видял ангела си и го попитал през сълзи: ”Защо ме отхвърли от своето лице?” Ангелът му отговорил: ”Отстъпих от очите ти поради твоя грях, но не те изоставих. Невидимо пребъдвах с тебе, пазейки те, както ми бе заповядал Бог[23]“. И св. Антоний Велики прекарал много години в неописуеми изпитания и тежка борба с бесовете сред безотрадната пустиня. Демоните му причинявали големи страдания и му нанесли много рани. Той се молел на Бога, но Бог като че ли не отговарял. Това продължило много време. Накрая в явилото се над него дивно сияние св. Антоний почувствал присъствието на Спасителя и извикал: ”Где беше, благий Иисусе? Где беше досега? Защо не дойде по-рано да излекуваш раните ми?” И чул глас: ”Тук бях, но чаках да видя твоето мъжество. А сега понеже храбро се бори, всякога ще ти помагам[24]”.
„Така и при тебе е Господ – насърчително казал свещеникът на вярната християнка. – Той не те е оставил. Чува молитвите ти и в свое време ще те зарадва. Ти само се моли! Бъди Му вярна и не се отчайвай! Помни, че око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат (1 Коринтяни 2:9)”.
Жената си отишла от свещеника ободрена и утешена. Тя продължила с ново усърдие да се моли, въпреки че не получавала отговор на молитвите си, защото укрепнала в надеждата си, че Бог по най-добър начин ще отговори на духовните и телесните ѝ нужди, когато му дойде времето.